Пътуване из Западна България

В края на септември Гунтер Еени, журналист и съсобственик на известното германско издателство Thienemann, и Рюдигер Руос, доказан маркетинг специалист с международен опит в областта на напитките, идват в България, подбудени от интереса си към селския туризъм и българското вино.

Идеята за посещението предлага българинът Димитър Станишев - PR-специалист в агенция за инвестиции в Мюнхен, Германия.

Германците признават, че малкото впечатления, които имат за България преди да я посетят, не са особено позитивни.

В продължение на десет дни немските бизнесмени, водени от българския си колега, дегустират български вина и посещават паметници на културата в югозападната част на страната ни.

Дали впечатленията на Гунтер Еени и Рюдигер Руос за България се променят след престоя си тук, ще научат и много техни сънародници . В реномираното немско списание "Wein und Markt" излиза дълга статия, написана от Гунтер Еени, за впечатленията им от "бившата комунистическа държава".

Част от неговия разказ, който ще излезе в един от следващите броеве на специализираното списание, показва, че България все пак има с какво да се гордее:

„Дали Спартак наистина идва от българска Тракия, е все още нерешен спор между историците. Но според легендата мелнишкото вино му е давало магически сили...Но нека забравим какво сме чували за българските вина досега.

Предразсъдъците са познати – по времето на социализма винопроизводството в България е било насочено предимно към количество. Планираната дажба е трябвало да се изпълни. Най-често за сметка на качеството. Едва след падането на стария режим приватизирането на лозарските масиви е направило възможно индивидуалното производство на вина.

Първи впечатления натрупахме от дегустацията на Мавруд от 2007 година. Този местен сорт, характерен за региона около Пловдив, ни бе препоръчан от келнер в хотела в София, където нощувахме. Рубинено червен цвят, високо съдържание на танини, мек вкус и приятен аромат, ни подсказаха, че в България ни очаква нещо особено...

Придържайки се към българския обичай, преди вечерята си казвахме наздраве с ракия. Високо процентовото питие подложи на изпитание вкусовите ни рецептори. Затова предпочетохме да останем на вино.

В Благоевград посетихме винопроизводителя Вини Бошкилов. По време на дегустацията пробвахме Мерло, Каберне и... Мелник. Този местен сорт е едно истинско богатство! В разговора научихме интересни неща относно местните вина и техните особености.

Вечерта, след изпълнения със срещи ден, утолихме жаждата си с българска бира - напиткa, която не отстъпва по качество на немските си конкуренти.

На следващия ден се отправихме към Сандански. На добре поддържания път станахме свидетели на доста приключенски изпреварвания. Междинна спирка – Илинденци. В селото с около 800 жители се срещнахме с гостоприемни българи. Масата бе препълнена с доматена салата с кромид и сирене, пълнени чушки, домашно вино както и характерната ракия.

Това, което обаче ни впечатли най-много, е незабравимото гостоприемство на хората. За тях не може да се каже, че са затрупани с пари. Въпреки това се завързва такъв разговор, сякаш се познаваме от години.

Разказаха ни, че в последните години много винопроизводители наблягат все повече на качеството. Приятно сме изненадани от тази информация.

Впечатлени от единството между хората, се отправяме към следващата ни среща. Имахме уговорена дегустация с винопроизводител в Илинденци от друг калибър - Кьосев. От бъчвите в бутиковия килер дегустирахме различни вина, сред които Каберне и Резерва от 2007 година. Първокласно качество, което не се нуждае от повече думи.

Кулминацията на пътешествието ни – влизаме в Мелник. С неговите 300 жители това е най-малкият български град. Любопитни сме да опознаем мястото, дало името на местното вино. Незабравимият Карл Май описва Мелник в произведенията си, без дори да го посетил. В Рожен гостуваме на леля Зара. Тази пленяващо усмихната и сърдечна жена ни даде да опитаме от домашното си вино и сирене. Впечатлени сме от вкуса на продуктите, но най-вече от положителната енергия на домакинята и на семейната сплотеност сред българите като цяло."

В заключение журналистът споделя, че България задължително трябва да се възползва от възможностите на европейските средства, за да популяризира красивите български туристически дестинации и качествените продукти. Но отбелязва също, че обществените пари не трябва да се харчат за скъпи рекламни кампании, а за умна комуникационна стратегия, която ще донесе по-трайни успехи на държавата.

Според двамата специалисти една от основните задачи на управляващите е да помагат за изграждането на един позитивен туристически и винен имидж. Важно е държавата да позиционира своите продукти на Запад в дългосрочен план, за да има печалба от това.

А докато това стане, те с удоволствие биха посетили родината ни поне още веднъж, за да се насладят на българското качество и гостоприемност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase