КНСБ поиска да се уреди ясно въпросът за неизплатените възнаграждения в Гражданскопроцесуалния кодекс. Предложението им е: когато заплатата може да се докаже с извлечения от ведомости, да се даде възможност, вместо работниците да водят дело в съда, съдия-изпълнител да им издава изпълнителен лист, срещу който да си получат дължимите им пари.

Това стана ясно в Деня на Европа на специален форум в централата на КНСБ, където синдикатът представи концепция за гарантиране на социалните и трудови права на българските работници, която изисква спешни законодателни инициативи.

Председателят на парламента Цецка Цачева и министрите на правосъдието и на труда и социалната политика Маргарита Попова и Тотю Младенов, които присъстваха на форума, подкрепиха предложението на КНСБ.

Правосъдният министър обяви, че в момента работна група в министерството разработва нов наказателен кодекс. В него са отразени три фундаментални престъпления срещу трудовите права – даване на неверни сведения, когато се пречи на друг да постъпи на работа, като се предизвиква неговото уволнение, препятстване правото на труд и неизпълнение на съдебното решение.

Дали заради липса на капацитет, дали поради друго, нивото на контрол у нас е слабо, а до нивото на превантивното действие на законите в Южна Европа не може и да се говори, смятат от КНСБ.

„В много случаи контролните органи мълчат при нарушаване на трудовите права на работниците, особено в малки предприятия“, заяви Пламен Димитров.

Решението на проблема от синдиката виждат в създаването на трудова полиция.

Промени има нужда и по отношение на колективните преговори и правото на стачка, затова от КНСБ искат ясни гаранции за защита на правото на синдикално сдружаване.

„У нас няма прояви срещу сдружаване в политически партии, но не така стои въпросът с правото на синдикално сдружаване. Има нужда и от закон за правото на стачка“, смята Димитров.

Според Пламен Димитров, времето на Закона за уреждане на колективните трудови спорове е изтекло, затова е необходимо приемането на нов, с който да се уреди правото на стачка като основно в конституцията.

„За разлика от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС), конституцията отнася правото на стачка със защита на колективни икономически и социални интереси на работниците и служителите. В този смисъл правото на стачка служи като гаранция за реалното им осъществяване. По особен начин ЗУКТС се изправя срещу конституцията”, заяви Димитров.

Според КНСБ в България има нужда и от по-ясно уреждане на правото на колективни преговори и колективен договор на държавните служители – да бъдат направени промени в закона за държавния служител. Трябва да се акцентира и върху отрасловото и браншовото договаряне.

Димитров обяви началото на кампания за защита на правата на работниците. Част от нея е предложението да се въведе нов предмет в училище, който може и да е свободноизбираем. По време на тези часове учениците ще се образоват за правата си като бъдещи работници.

“За всички наши искания трябва политическа воля”, категоричен беше Пламен Димитров.

„Смятаме, че точно преди изборите би трябвало да отправим това към законодателя и всички политици”, каза той.

Пакетът от предложения за гарантиране на социалните и трудови права КНСБ връчиха на председателя на парламента Цецка Цачева и министрите на труда и социалната политика – Тотю Младенов, и на правосъдието – Маргарита Попова, които присъстваха на форума в централата на синдиката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• стачка
• заплата
• кнсб
• Пламен Димитров
• промени в законите