С 2 градуса ще се повишат температурите в България през 2020–2050 г., а до 2100 г. – с 3-3,5 градуса. Валежите пък ще намалеят съответно с 10 до 20%.

Такъв е анализът на тенденциите в климата, изготвен от специалисти от Националния институт по хидрология и метеорология (НИХМ) към БАН.

С около 2 градуса ще се повишат температурите у нас до 2050 г., през август ще има условия за пожари, предупреждават метеоролози от БАН.

„Какво ще бъде времето във времето обаче, е съвсем отделен въпрос“, заяви доц. д-р Валери Спиридонов, заместник-директор на института.

Той отбеляза, че през следващите години се очаква засушаване, като най-засегната ще е Югоизточна България.

Сравнението е на база изминалия 30-годишен период, като още от края на 70-те години на ХХ век се наблюдава тенденцията към затопляне на климата у нас, а в световен мащаб – повишаване на екстремните метеорологични явления, отбеляза доц. Спиридонов.

В 18 от последните 21 години има положителни аномалии на средногодишната температура на въздуха. Така през миналата година за България тя е била с 1,2 градуса над климатичната норма.

В същото време валежите у нас през юли са били 300% над обичайното за периода (т.е. за един ден е паднал такова количество дъжд, колкото е нормално за месец), а 2010 г. може да се окаже най-топлата от 100 години насам, прогнозираха от института.

Снежната покривка също намалява, посочи доц. Веселин Александров, директор на департамент в НИМХ. Той препоръча инвестиране на средства в оръдия за изкуствен сняг по пистите и в системи за капково напояване на земеделците.

Вятърът в следващите десетилетия ще намалее в планините и ще се увеличи по Черноморието, затова именно там според учените е най-подходящото място за изграждане на ветрогенератори, особено около Калиакра.

Колкото до краткосрочната прогноза, август ще е горещ и сух с температури до 40 градуса. Най-горещо ще е между 10 и 20 август, когато ще има по-голяма опасност от пожари.

Въпреки съкратения бюджет (с 1,5 млн. лв.), от НИХМ при БАН обещаха да не спрат прогнозите, нито пък да намалят успеваемостта им.

„Имаме ресурс да работим само август, септември и октомври, преминали сме на 6-часов работен ден, а където не сме на смени, вземаме по 5 дни в месеца неплатен отпуск“, обясни проблемите на института директорът му Георги Корчев.

„Смятаме, че това е временна мярка, водим разговори и чакаме реакция от правителството“, подчерта той.

Някои дейности на института ще бъдат редуцирани още през септември, а вече са направени всички възможни съкращения, съобщиха от ръководството му.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase