Заради замърсяването на Черно море са изчезнали някои видове риба, а други се срещат все по-рядко. За тази тревожна тенденция сигнализираха бургаски рибари.

Според статистиката 50 от общо 120 вида риби, които хилядолетия са обитавали Черно море, са застрашени от изчезване.

Хората от селището Ченгене скеле, които се препитават с риболов, се страхуват, че може да останат без поминък.

“Спомням си, че през 1968 година видях последната черноморска скумрия. Надяваме се някой ден пак да се появи. Тъжно е, че текстът на песента на „Тоника“ още от далечната 1996 година ще се окаже пророчески. Там се казва: „Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна, цаца даже не остана“, разказва Стоян Боев – Сербеза. Той е  председател на Сдружение “Рибарски сговор” и неформален кмет на селището Ченгене скеле.

Популацията на попчето и на най-известната за нашите географски ширини риба – цацата, е намаляла застрашително, казват рибарите. Виждали са и цели мъртви мидени полета.

“За съжаление с годините морето става все по-мръсно. Реките от цяла Европа се вливат тук. Дунав довлича в Черно море мръсотия от Централна Европа. Индустриализацията оказва негативно влияние върху околната среда”, коментира Сербеза.

Макар че хората от рибарското селище редовно почистват брега от боклуци, при всяко по-силно вълнение морето изхвърля нови отпадъци и превръща пясъчната ивица в бунище.
 
Най-големи щети, според рибарите, нанесло прокопаването на канала за пристанище Бургас. Строителните работи довели до замътване на водата, вследствие на което намаляла сериозно популацията на много морски видове.

“Миналата година започна прокопаването на канала и оттам се получиха аномалии. Тази дренажна маса, тинята отдолу се качваше на драги, които бяха с люкове. Този материал трябваше да се изхвърли на 30 мили зад острова. Но това не се правеше, за да се пести гориво”, разказват рибарите.

“С лодката ги наблюдавах как изхвърлят товара си близо до острова и си тръгват. Оттам течението грабва отпадъците, завърта ги и пак ги връща тук, защото нашият залив е затворен. Така започна трагедията“, разказва неформалният лидер на рибарите.

Боклуците останали по дъното и задушили водораслите, с които се хранят скаридите. Отпадъците задушили раците и мидите.

Само по себе си рибарското селище Ченгене Скеле прилича на държава в държавата. Тук хората са си създали уникална и добре работеща организация.

В местността има около 500 къщи, като по неофициални данни броят на жителите е около 1500. През лятото техният брой нараства на 4000 души. По каналите на Ченгенето могат да се видят около 1200 лодки.

Всички в селището се познават и винаги са готови да си помагат. Тук действат строги правила, които всеки знае и уважава. Реда нарушават единствено външни хора, които често идват да крадат.

За спокойствието на жителите в селището се грижат неформалният кмет и шерифът, който е поел напълно функциите на полицейски патрул.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: