Освен началото на кариерата на двамата състезатели, предаването разглежда романтичната нишка в живота им. Среща ни с първата любов на Дейвид - разказ за Ерика Зафирова, част от ансамбъла по художествена гимнастика, която също ще бъде на Олимпийските игри в Токио.
Хъдълстоун се готви усилено в зала "Раковски" за първите в кариерата си Олимпийски игри.
"Майка ми ме запали по спортната гимнастика. Започва да ме разтяга още от 3-4 месеца. Тя наистина видя потенциал в мен. Видя нещо, което е виждала в себе си. Винаги е искала да практикува спортна гимнастика, но не е имала възможност. Благодарен съм. В началото бях скептично настроен - болка, сълзи, нищо приятно...", разказа гимнастикът ни.
"Много се надявам да си изпълня плана в Токио. За успехи и за финали не искам да мисля, защото не искам да си тръгвам с празна кошница", призна Дейвид Хъдълстоун.
През цялото време до него е приятелката му - гимнастичката от ансамбъла ни по художествена гимнастика - Ерика Зафирова.
"Ерика е душата на живота ми, момичето, което ми дава пътя да продължавам напред. Винаги ме подкрепя във всичко. Беше много студена в началото, отне ми 365 дни само да я заговоря. Заслужаваше си", сподели още Дейвид.
Втората част на предаването е посветена на джудиста Ивайло Иванов. На неговия път към големите световни подиуми в джудото, както и безкрайно романтичната му сватба.
"На 7-годишна възраст стартирах с моя вуйчо. Той е с 6-7 години по-голям от мен. Тренирах до шести-седми клас в Монтана и се преместих в ЦСКА, защото в малкия град е много по-трудно за развитие. Винаги съм давал всичко от себе си, когато съм влизал в залата, дори да не ми се е тренирало", посочи джудистът.
"Спортът ни е много конкурентен. През 2015 г. бях на кантар дали да не се откажа по лични причини, финансови. 4 месеца по-късно завоювах първия медал за България от Гранд шлем. Повярвах си и моите неща започнаха да се получават", каза още Ивайло Иванов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
2
Анонимен
преди 2 годиниКато си помисли човек колко много пот и труд се хвърлят от тези спортисти, за да учавстват в някакви игри, а няма шанс някой да ги запомни. Тези игри са от спортистите и за спортистите. Имат значение само за тях самите. Аз лично запомням само тенисистите.
1
Анонимен
преди 2 годиниНека ги наричаме Турист 1 и Турист 1. Няма кой да ги запомни с нищо.