Boec.BG разговаря със старши треньора на националния отбор по киокушин сенсей Захари Дамянов след Световното първенство в Казахстан и навръх 33-ия му рожден ден. В Астана националите спечелиха злато и сребро, благодарение на двете ни дами в тима – Мариела Любенова срещу Валерия Лозанова. За шампионата и за предстоящата програма, сенсей Дамянов разказва подробности:
Участвахте в много сериозно първенство заедно с над 600 бойци от 27 страни. С какво чувство се връщате?
– Силна конкуренция наистина. Връщаме се щастливи. Имаме световна шампионка. Направиха ми страхотен подарък за рождения ден.
Златото обаче дойде след български финал…
- Отидохме с две жени в една категория – до 65 кг (подробности тук), а те и двете стигнаха до финал.
Момичетата ни разказаха, че е било доста трудно за тях и мотивацията им е била по-различна, защото се изправят една срещу друга. Вие като треньор как подходихте в този случай?
- Да, това е много трудна ситуация, но все пак е състезание и в крайна сметка трябва да се излъчи победител. Казах им да излязат и да се борят, все пак е за световна титла.
Два медала от шестима състезатели. Как ви се струва?
- Можеше и още, разбира се. Но с оглед, че имаме световен шампион, е добре. Всички се представиха добре. Те са млади момчета, които нямат още много опит. С това състезание трупат този опит. Ние с всяка загуба се учим.
Как се представи Казахстан като домакин на световното?
- Организацията беше много добра, бяха се постарали доста.
Какво ви предстои сега?
- През месец декември имаме Световно първенство за юноши и девойки и Европейско за мъжете, жени и ветерани. Преди това сме лагер във Варна от 19-ти ноември до самото състезание.
Кога ще бъде определен съставът за Европейското?
- Той вече е определен и с него ще направим лагер във Варна. При мъжете сме с пълен състав, като само в една категория заради травма момчето отпадна. При жените няма да имаме само в най-тежката категория.
За какво ще се борите във Варна?
- Колкото се може повече първи места!
Разчитате ли на варненската публика да ви помогне с домакинска подкрепа?
- Да, надявам се колкото се може повече хора да дойдат. Това е голяма мотивация и преди, и по време на срещата. Като състезател веднъж имах възможност да изпитам това чувство – на Европейско първенство във Варна, и когато излизаш и публиката е с теб, е съвсем различно.
Посрещнахте 33-ия си рожден ден заедно с националния отбор. Как ви поздравиха?
- С медалите и титлата. Това беше най-голямата изненада. Пожелахме си здраве.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
3
Анонимен
преди 5 годиниКой каквото ще да говори, но никога не сме имали толкова успехи в "твърдите" бойни спортове. Е те вече не са толкова твърди, но когато шихан Емил Костов преди години нокаутира японеца с хидза тоби гери наистина накефи много хора по света. Това е нещо което много рядко може да се види, особено на световно първенство.
2
Анонимен
преди 5 годиниМного добри балетисти-- излиза на тепиха с едни борци ,самбисти ,бразилско джудо --застават един срещу друг съдията свири следват уж някави удари веднага борещите се скачат в краката им и започва борене с мачкане в което на каратиста/балетист/ силите не му стигат защото силата му е съвсем другаде насочена и всичко завършва с един борчага отгоре млатещ като сел....нин изключително техничния медалист-- да знаете с това карате ще се подведете на пътя--тренирал съм и съм се бил улично много ..
1
Щерю
преди 5 годиниСетих се за сенсея и шамара на Реджеп Иведик...