Ултимейт Фризби
Истории от "света на диска" в разгара на лятото ни разказва Александър Лозанов, който е част от първия и засега единствен отбор по ултимейт "Шопски отряд". За мнозина фризбито дори не е спорт, а просто игра за плажа или в парка, но всъщност неговата история започва преди 60-ина години. Идеята тръгва наистина от желанието на човек да запълни свободното си време. През междучасието си американски студент в университета започнал да хвърля капак на кофа на поляната пред учебното заведение. Постепенно привлича приятели, които решават да наложат правила като за колективен спорт. "И ето, че 60 години по-късно може да се докоснем до това емоционално изживяване ултимейт фризби.", разказа Сашо пред Dnes.bg. Той е студент по "Неформално образование" в СУ "Св. Климент Охридски". Треньор е "Шопски отряд", а философията "ultimate" се опитва да прилага навсякъде в живота.
Александър Лозанов
Преди да се захване с ултимейт, Сашо професионално тренира баскетбол в ЦСКА. Играл е волейбол, тенис на маса. Отборът по ултимейт се заформя в квартала, в който израства - "Изток" в София. Уж на шега, на майтап, едно момче чуло, че има такова нещо фризби, намерило го и... 6-7 години по-късно вече има официално регистриран отбор, който се състезава активно, поне доколкото може. В България са само те и затова се налага да ходят в чужбина да се състезават. Но също така организират и мероприятия в страната като тазгодишното ще е първата седмица на октомври. Отборът се самофинансира, но това не пречи на участниците да си имат редовни тренировки на общински стадион, който не се ползва, а се коси от хората, живеещи в околността. "Сравнително поддържан терен, където може да провеждаме нашите мероприятия", разказва Сашо.
От скоро в отбора има попълнение и от деца. Идеята за детския ултимейт се ражда миналата година, когато Сашо започва работа в Център за демократично образование. "Идеята, че се занимавам с фризби и желанието на децата да се включат в нещо, което на мен ми харесва – като техен преподавател, бе много емоционално. Така се появи детски ултимейт в България. С усилия от тяхна и моя страна успяхме да зарибим още две училища, освен нашето и на 1-и април 2018 г. се проведе за първи път първия детски ултимейд турнир в НСА. Децата страшно много се забавляваха, имаше награди, усмивки, пот и кал. Понеже много валеше."
И въпреки лошите метеорологични условия Сашо не вижда дете, на което му е неприятно или пък гадно, че е дошло. Надява се при такова начало след 10 години ситуацията с ултимейт да изглежда още по-сериозна от гледна точка на спорта.
За спорта
Мултимейт Фризби се играе на затревен терен 100 м. Дълъг на 30 м широк. Отборите са два, като си подават чрез пасове, летене. Момичета и момчета играят заедно. Дискът не може да се дава от ръка на ръка или играчът с него да се движи. Също така има само 10 секунди, в които трябва да го предаде на друг, а времето се отброява от от човека отсреща, а не от съдия. Именно това е едно от най-интересните детайли, че в този спорт играчът следи за собствената си и на другите честност. При спорна ситуация сами трябва да се разберат помежду си. Точно затова и Сашо говори за "spirit of the game" - духа на играта, която завладява всеки играч.
Тънкостите
Ултимейт е смесица от различни видове спорт. Най-много е взето от баскетбола, леката атлетика, американски футбол и има голяма доза стратегия като при всеки колективен спорт. "Трябва да си пъргав, постоянен и главата да е на игрището и да мисли", подчертава Сашо. Фризби може да играе всеки, независимо на каква възраст е, без значение физическите му умения. "Винаги е хубаво, когато човек е погален и помилван от съдбата и има талант. Така нещата стават по-лесно, но и хората, които са освободени от физическо цял живот, също могат да успеят. Всичко зависи от това колко е силно желанието ти“, разказва треньорът и категорично заявява, че определено заниманието му с мултимейт му е помогнала и в отношенията с хората по принцип.
"Играл съм няколко спорта преди ултимейт и съм наясно, че спортът няма да те промени. Но хората, които играят фризби и разчитат на феърплей, носят различно усещане за живота. Не съм видял човек, който практикува този спорт и умишлено би навредил на друг. Изпадал съм в ситуации, в които съм се чудил какво да правя и са ми се притичвали на помощ хора, които не съм срещал преди. Интересното е, че независимо от кой край на света си, ако се събереш на едно място с човек, практикуващ ултимейт, вие вече сте приятели. С играчите хем сте съперници, хем се уважавате и "приятелствате". А това измества жаждата за победа на всяка цена. Виждам, че макар и нивото да е аматьорско за мносина, задругата на хората е изключително силна."
Резултатът - една сплотеност, която не може точно да се опише, а да се предаде, във въздуха, като летящия диск, хвърлен от ръка и уловен от друга.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар