Ето че упоритият, почти 80-годишеш дребен швейцарец подаде оставка. Но защо е цялата тази еуфория по световните медии, чудят се немалко наблюдатели. Наистина ли е от толкова голямо значение кой управлява световната футболна централа ФИФА или къде ще се провеждат световните първенства? Не е ли цялата истерия прекалена и не трябва ли спортните новини да са на последните страници, а не на първите?

Подобни въпроси, които са особено актуални сред неособено запалените по спорта хора, се основават на сбърканата представа, че корупцията в спорта е просто част от играта – червендалести мошеници, които прибират малка част от приходите от продажби на билети. Дори и феновете, разтревожени от драмите в любимия им спорт, не подозират мащаба на проблема, пише сп. “Икономист”.

Но е факт, че проблемът не е просто дребна измама, а криминално деяние. Корупцията в спорта не е нито безвредна, нито незасягаща никого. Тя е престъпление, извършвано от изпечени мошеници, злоупотребяващи правителства и дори гангстери. И да, проблемът е голям. И е далеч отвъд Блатер, ФИФА и футбола.

Корупцията в спорта има 4 задвижващи сили.

Една от тях е безсмислената “фараонска” показност при провеждането на най-големите спортни прояви. “Икономист” посочва Зимната олимпиада в Сочи и предстоящото Световно първенство по футбола в Русия като явни примери за чудесна възможност за злоупотреба с държавни пари.

Конкретно олимпийските игри в руския курорт струваха на 50 милиарда долара, което прави повече от разходите за всички предишни 21 зимни Олимпиади взети заедно.

Жертвите на това разточителство са данъкоплатците и пенсионерите, които страдат от огромната пробойна в бюджета.

Втората задвижваща сила е фактът, че най-популярните спортове са бляскави бизнеси, които докарват огромни суми от реклами и телевизионни права. Както се видя от разследването срещу ФИФА, тези “тлъсти” контракти често вървят с “тлъсти” комисионни под масата. 

Третият фактор са незаконните залагания на спортни събития, които се превръщат в идеална среда за уреждане на двубои и пране на пари. Подобни неща се случват от десетилетия насам. Но с глобализацията и интернет, ситуацията излиза извън контрол – неслучайно в бизнеса навлизат могъщи престъпни организации от Азия и Източна Европа.

На последно място управлението на прекалено много спортове е монополистично и несъобразено с модерните времена. Някои спортове като тениса и някои държави като Финландия и Южна Корея, които наложиха драстични мерки в борбата с уреждане на мачове, успяват да вървят напред.

Но организации като ФИФА са с толкова тромави структури на управление, че са истински рай за безскрупулни ръководители. И не говорим само за футбол – корупцията разяжда хандбала, крикета, дори леката атлетика.

Глобализацията се оказа благодат за световния спорт в много отношения – по-висок стандарт на съоръженията, по-качествени спектакли, повече забавление на по-високо ниво. Но рискът от “загниване” става все по-голям. И е нужна пълна прозрачност в управлението и постоянен контрол.

Според “Икономист” е необходима и намеса на държавните органи по примера на американското правосъдно министерство. Много често властите споделят всеобщото мнение, че корупцията в спорта не е “голяма работа”. Но случилото се с ФИФА показва, че това наивно схващане трябва да се промени.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• футбол
• фифа
• Блатер