Не са много футболните клубове по света, които се радват на толкова вярна и многобройна публика като Борусия Дортмунд. Тя не вее белите кърпички при провал, не обстрелва бившите си футболисти със свински глави и телефонни апарати, не си тръгва от стадиона при негативен развой и с гордост носи прозвището "12-и играч".

Говорим за същата тази публика, която не изостави отбора си по време на финансовия колапс през 2005 година. Фалитът беше все по-близо, възелът се затягаше и не се виждаше никакъв спасителен бряг, никакъв спасителен пояс. Въпреки това акционерите наливаха пари в бездънната яма. Тяхната инвестиция бе водена не толкова от финансов интерес, а от любов към отбора. Феновете купуваха сезонни карти, билети и артикули, играчите не получаваха редовно редуцираните си заплати, изпълнителният директор Ханс-Йоахим Вацке работеше дори без пари. Мотото на клуба: "Истинска любов" (Echte Liebe).

За Борусия Дортмунд този кошмар продължи още няколко години. Оздравителният план на Вацке започна да дава резултати. "Банкрутиралият комарджия" (както бе наричан клубът по онова време в германските медии) избра друго число на рулетката. Последва ново завъртане, после "ново двайсет" и спрелият влак набра скорост.

С пристигането на Юрген Клоп през 2008 година бе сглобен мощният 4-цилиндров двигател, съставен от Вацке, спортния директор Михаел Цорк, наставника Клоп и... 12-ия играч - феновете. Като в приказка треньорът започна да изпълнява първото си обещание, че тимът ще играе футбол с "газ до ламарината". Юрген направи основен ремонт и през годините се довери на младоци (Суботич, Гьотце, Левандовски, Шмелцер, Хумелс, Шахин, Гюндоган), отритнати (Пишчек, Хумелс) и отписани (Деде, Кел, Вайденфелер, Блашчиковски).

Постепенно Борусия започна да пише своята приказка. Дълговете намаляха, резултатите се подобриха, а през пролетта на 2011 година бе спечелена сребърната салатиера. Агресивният футбол на Клоп, характеризиращ се със свирепа преса до изораване на терена, мълниеносна контраатака, защита от рурска стомана и снайперистка точност в нападение, предизвикваше ужас у съперниците.

През следващия сезон Дортмунд вдигна летвата - спечели дубъл, а година по-късно достигна и финал в Шампионската лига. Сред жертвите на този безпощаден стил на игра няколко пъти бяха най-добрите отбори през последните години Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. Баварците дори записаха серия от пет поредни загуби срещу "жълто-черните", при голова разлика 3:12. В рамките на година и половина Реал пък падна три пъти в три мача на стадион "Сигнал Идуна парк" с общ резултат 2:8. За полуфинала-реванш в ШЛ през 2013 година срещу Реал в Мадрид пристигнаха над 40 000 фена на Борусия, макар че само 1/4 от тях получиха билети за мача.

Продължението на материала четете в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Борусия Дортмунд