Олимпийските игри в Лондон официално бяха закрити с пищна церемония.
Тържеството започна с пристигането на президента на МОК Жак Рох и принц Хари, който представляваше кралската фамилия. В негова чест лондонския симфоничен оркестър изсвири "Бог да пази кралицата".
Последва изпълнение на Маднес с песента "Our House". Песента бе избрана от организаторите да представлява толерантноста и многоцветността на космополитен Лондон. Следваха Пет Шоп Бойс с песента си от 1984 година "West End Girls".
След тези изпълнения дойде ред на атлетите да дефилират на стадиона, като всички спортисти бяха във видимо приповдигнато настроение. След това пък бе официалната церемония по награждаването на медалистите от маратона.
В следващия кадър 70 000-те хиляди доброволци получиха официални благодарности за работата си.
Последва рок-маратон, който започна с представление на Джордж Майкъл. Това бе първото му излизане пред публика след тежката пневмония преди година.
За разлика от него Дейвид Бауи, който прекрати кариерата си през 2006 заради сърдечна операция, не рискува здравето си и няколко негови песни бяха пуснати на плейбек.
За блясък на тържеството бяха представени и емблематични британски манекенки като Наоми Кембъл и Кейт Мос.
Ани Ленъкс изпълни песента от 1993 година "Little Bird". Кайзер Чийфс направиха кавър на песента на Дъ Ху от 1969 година "Pinball Wizard". Ед Ширън пък изпя кавър на парчето на Пинк Флойд "Wish You Were Here". Сред музикантите бе титулярният барабанист на групата Ник Мейсън.
След това дойде по-танцувален стил, който бе представен от Фетбойс Слим, Тайо Крус, Тини Темпа и Джеси Джи.
След тях от пет черни типични лондонски таксита слязоха Ема Бънтън, Мел Си, Виктория Бекъм, Гери Холиуел и Мел Би и изпълниха "Wannabe" и "Spice up your Life".
Лиъм Галахър пък явно бе прекалил с купонясването по случай спечелването на Комюнити Шийлд на любимия му Манчестър Сити, защото пеенето му едва се чуваше.
Следващото изпълнение бе на Монти Пайтън "Always Look on the Bright Side of Life". В неговия край каскадьорът Чачи Валенсия, известен още като мъжът-ракета бе изстрелян зрелищно от гигантско оръдие и бе уловен от също толкова гигантска мрежа.
Последва изпълнение на Мюс, кавър версия на песента на Куин "We will rock you" в изпълнение на певицата Джеси Джи.
Накрая олимпийския флаг бе свален под официалния химн на олимпиадата. Кметът на Лондон Борис Джонсън предаде флага на Жак Рох, а той от своя страна го връчи на следващите домакини от Рио де Женейро, чийто кмет Едуардо Паеш го прие.
По традиция последва кратко шоу на предстоящите организатори от Бразилия, на които се видя големия контраст в културите с Англия. Излязоха много Самба изпълнители, а накрая се появи дори и Краля на футбола - Пеле.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
64
Анонимен
преди 11 годиниНачалото на края на Българския спорт е поставено след 2004г.Дали е съвпадение с мандата на Тройната Крадлива Коалиция?100% не е,всички знаем че 2005г. почна и разпада на държавата ни.И ако Станишев беше взел още един мандат,сега мандата на Виденов щеше да ни се види песен.
63
Анонимен
преди 11 годиниЗакриването като цяло беше хубаво, но ми направи лошо впечатление, че англичаните НЕ почитат истинските си творци!Какво точно? Няколко пъти пускаха парчета на вече покойните Ленън и Меркюри, но никой не се сети, че в навечерието на игрите от този свят си отиде живата легенда на рок музиката - Джон Лорд! Моите уважения, но песните на Ленън са в стил "Ален Мак" в сравнение с продукциите на Лорд! Не се сетиха и за Дио! Не звучаха парчета на Ковърдейл, Цепелин и Деф Лепард за сметка на...нямам думи
62
Анонимен
преди 11 годиниа ти 71 ходил ли си на истинска спортна база, не на спортната база на селото от което си, на база на която се готвят световни и олимпииски шампиони? От тия асфалтирани глупости които изброи колко са или в момента отговарят на някакви изисквания, а басейна беше обикновен селски полуразпадащ се гьол или такъв с олимпииски размери ?!?Изобщо за спорта в България не трябва да се питат селяните по форумите или крадците по върховете на федерациите, а нас самите спортисти.