Гепардът развива скорост от 100 километра в час. Снимка: Reuters

Както олимпийските атлети, животните в дивата природа демонстрират невероятни физически възможности всеки ден. Тяхната награда? Оцеляването.

На Олимпийските игри спортистите се състезават, за да бъдат най-добрите в своя спорт. Тяхната награда? Златен медал и може би световен рекорд.
 
Но какво би станало, ако хора и животни се изправят в директен атлетически спор, питат от BBC. И дават отговор с няколко красноречиви примера.

Разбира се, първото сравнение идва в най-популярната атлетическа дисциплина – спринта на 100 метра.

От няколко години насам определението най-бърз човек на планетата се полага на Юсейн Болт, който държи световния рекорд с 9.58 секунди. Светкавицата от Ямайка е феноменален бегач, но естествено той не би имал абсолютно никакъв шанс срещу най-бързото животно на Земята. Гепардът развива скорост от 100 километра в час само за 3 секунди, което поставя Болт в ролята на тотален аутсайдер.

Проблемът за един от най-великите атлети в историята е, че той изостава значително и от доста други животни. Като кафявия заек, който взима 100 метра за около 5 секунди.

Дори и по отношение на най-близките ни родственици – маймуните, все още изоставаме значително, що се отнася до бързина, посочват от BBC. Червеният гвенон без усилия може да подобри световния рекорд на Юсейн Болт с цели 3 секунди.

За хората остава шанса за успех в бяганията на по-дълги дистанции. Особено когато става въпрос за маратон. Човешкият резултат е около 2 часа.

Вилорогатата антилопа може да бяга със скорост от 65 км/ч в продължение на десетки километри, за да се спаси от хищници. Ако успее да задържи това темпо за едно маратонско бягане (42 километра), антилопата ще измине разстоянието за малко над 40 минути.

Но истината е, че антилопата едва ли ще може да поддържа тази скорост. Така че човекът все пак би могъл да се бори за златен медал в маратона при една „смесена” Олимпиада.

При скачачите животинският свят с представители като кенгуруто, жабата и скакалеца (със силно развити, дълги задни крака) определено е с поне една крачка пред хората.

И все пак атлетите могат са скачат на 2,5 метра височина и 9 метра дължина.

Но конкуренцията е жестока. Скачащите паяци „използват” хидравличен натиск, с който краката им работят като бутало. По този начин могат да достигнат височина от 30 пъти собствения им размер, за да се окажат върху нищо неподозиращата плячка.

Колемболата също е първенец в съотношението големина на тялото – дължина на скока. Въпреки че насекомото е дълго не повече от половин милиметър, то може да се изстреля на 15 сантиметра във въздуха. Това е еквивалентът на човек да прескочи Айфеловата кула.

Бълхите пък могат да надскочат собствената си дължина над 200 пъти, на разстояние от 33 сантиметра.

Интересно е и как стоят нещата при дисциплини като хвърлянето на копие, диск и гюле (тласкане).

По време на игрите в Пекин норвежецът Андреас Торкилдсен успя да запрати копието на над 90 метра, поставяйки нов олимпийски рекорд.

Шимпанзетата не хвърлят копия, но при наблюдения в Сенегал беше разкрито, че група от човекоподобните маймуни прави собственоръчно и използва дървени копия.

Но животинското царство си има фаворит за златен медал във всички дисциплини, свързани с хвърляния. Това е специален вид гъба (не по-голяма от 4 сантиметра), която може да „изстрелва” спори на разстояние от цели два метра. А това е равносилно на постижение от над 90 метра при мъжете (копие).

За щастие на модерните олимпийци надпреварите с животни не са част от олимпийската програма. В противен случай атлетите рискуват да бъдат надбягани от маймуна, надскочени от колембола и победени в хвърлянето от малка гъба...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase