В българския спорт първенството е запазена марка за борбата.

Първият ни световен шампион е Петко Сираков. Златната олимпийска сметка пък открива Никола Станчев. В спорта с най-много отличия обаче Боян Радев е първият наш с две титли от форума под петте преплетени кръга.

Dnes.bg продължава с поредицата си за олимпийските герои на България именно с аса при 97-килограмовите в класическия стил, който на 25 февруари празнува 70 години.

От мините до Олимп

Пътят на Боян Радев към медалите тръгва от пернишкото село Мошино, където работи като каруцар в местното ТКЗС, минава през миньорството в подземните въглищни галерии (макар и с нарушение на закона, защото е още малолетен - бел.ред.) и го отвежда до Олимп.

След триумфа му в Токио през 1968 г. Радев е понесен на ръце от противниците си - подгласника Свенсон (Шв) и бронзовия медалист Кил (Гер), за две почетни обиколки в залата.

Амбицията му да стане първият български спортист с две олимпийски титли го прави истински спартанец за Мексико 4 години по-късно.

Отшелникът на Белмекен

Славният борец живее като отшелник на високопланинската база Белмекен. Тренира до полуда с кросове, плуване, акробатика, щанги и борба до умирачка.

Готвачът в комплекса над Велинград включва в менюто на якия борец дори специалитети от дивеч. Шампионът му е намерил пък дефицитните патрони за ловното оръжие.

По време на полета към Страната на ацтеките останалите ни спортисти са се свили по неудобните седалките на самолета, а чиличеният граовец съхранява силите си в спален чувал в мястото зад стюардесите.

Визуализира в ума си всяка хватка и детайл. Световният първенец от американския град Толедо през 1966 г. се връща още по-назад към детството, лишенията, черната филия с маслото, сухия хляб с мармалада, бедността и глада от детството. Те му напомнят, че защитата на титлата от Токио е негов патриотичен дълг.

Тишина му пазят дори спортните и партийни шефове, шумно въодушевени в Олимпийското село посред нощ от победата на футболния ни отбор на полуфинала над домакина Мексико.

Цялата ни делегация вярва, че ако има сигурна титла, то тя е на Радев.

Другите отличия

След като се позлатява шампионът става за трети път Спортист №1 на годината на България (другите два пъти са 1964, 1967).

По-късно той е удостоен с място в Залата на славата на световната борба в Оклахома (САЩ).  Награден е с две от най-високите отличия на МОК - „Трофей на президента“ и медал „Пиер де Кубертен“. Носител на „Златна огърлица“ - най-престижното отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА).

№1 и като дарител

Дълги години след края на кариерата си той продължава да се раздава и извън тепиха. Обявен за дарител №1 на Националния исторически музей на България, а картините и произведенията на изкуството са голямата му страст.

В колекцията му, изпълнила два апартамента, има уникални платна. Притежава най-богатата сбирка от творби на Златю Бояджиев и Бенчо Обрешков.

„Аз съм като мултимилионерите, дето не могат да отговорят колко пари точно имат, защото трябва да изчисляват акции, дялове, имоти, проценти“, казва Радев.

Признава, че само веднъж през живота си се е почувствал унизен. Написали, че има едно карирано сако и само с него ходи. Всъщност в гардероба си той има 32 чисто нови сака. Всяко едно за по 1000 лв.

Следващият от олимпийските герои, които Dnes.bg ви представя, ще е Ваня Гешева - единственият български спортист с три медала от едни Олимпийски игри! Славната каякарка има пълен комплект отличия от Сеул през 1988 г. и сребро от Москва през 1980 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Боян Радев
• олимпийски герои на България
• двукратен олимпийски шампион
• Олимпийски игри в Токио 1964