Атлетите се надбягвали голи, намазани със зехтин.Снимка: Facebook
fallback

Материалната печалба била основната цел за състезателите на Олимпийските игри в Древна Елада. Твърдението е на австрийския историк и професор от Университета в Грац Ингомар Вайлер. Тезата му е в контраст с принципите на барон Пиер дьо Кубертен за феърплей на днешните спортисти на форума под петте преплетени кръга.

Атлетите в древността често се пазарели помежду си. Все пак първото място на Олимпийските игри в Атина се възнаграждавало с еквивалента на средната заплата за две години - 500 драхми.

Второто място било получаването на право за доживотно ВИП-място на трибуните на местния театър.

Другите градове плащали на победителите по съвсем различен начин. Типични награди били стотици амфори и десетки литри зехтин, които били много ценни.

Високата стойност на наградите обаче не бил в полза на честната игра по време на състезание. Древните спортисти били професионалисти до егоизъм. Тяхната цел била да се доберат до обещаното богатство, подобно на най-скъпоплатените футболисти в наше време, които сменят всяка година отборите заради изкусителни оферти.

Залогът водел до корупция

Честната игра и спазването на правилата са били непознати понятия. В античните състезания имало корупция. "Нямало е медии, а корупцията е била непобедима и явна", разкрива археологът Улрих Зин.

По време на 90-ата Олимпиада спартанец не получил първата награда в надбягване с колесници, защото Спарта не участвала, а той се явил от името на друг град-държава.

Славният неколкократен шампион Астил от Кротон, вземайки поредния приз, се обявил изведнъж за гражданин на Сиракуза. Комисията решила, че той е получил голям подкуп, за да си смени поданството. Последвала дисквалифиция с анулиране на постиженията.

Oще по темата
На 98-ата олимпиада в състезанията по юмручен бой Евпол подкупил трима свои съперници, като единият от тях бил шампион на предните игри.

Съдийската колегия решила те да бъдат глобени и публично дисквалифицирани пред презрителните погледи на многобройната публика.

Статуи от глоби

Когато даден спортист или треньор бил уличен в неправилна игра или подкуп, то съдийската комисия го отстранявала публично от игрите и го наказвала с глоба. Събраните пари били използвани предимно за направата на бронзови или мраморни статуи на шампиони и божества, които украсявали град Олимпия и храмовете в него.

Слава и позор

Колкото голяма била славата на олимпийските шампиони, толкова по-голяма била драмата на победените. Някои по-чувствителни спортисти не смеели дълго да се завърнат по родните места и да се покажат пред съгражданите си. Други скитали от град на град и се криели денем от хорските погледи.

Шампионите получавали венци от маслинени клонки, в тяхна чест били писани и изпълнявани химнове, а през последната нощ в град Олимпия се палели големи огньове. Спортните герои се отправяли с колесници по родните места, облечени в пурпурни тоги.

Шампионско посрещане

Целият град излизал пред стените, за да ги посрещне. Градоначалникът (първият архонт) му връчвал венец и парична награда, а гражданите други дарове. Голямото признание било правото да му бъде издигната статуя. При това на две места - родното и в Олимпия.

Битката на лекоатлетите

Най-престижни били състезанията между атлетите. Преди старта те извършвали специален ритуал в чест на Зевс. Те се надбягвали голи, намазани със зехтин.

Блокадата на старта с помощта на въжета е била задължителна. Тя гарантирала благополучно начало на надпреварата и предотвратявала фаулстарта. Маршрутът, който трябвало да избягат бил маркиран.

Ингомар Вайлер разкрива и 4-те места, на които се провеждали античните олимпийски игри. Това са Немеа, Истмия, Олимпия и Делфи.

Любимата дисциплина на публиката обаче била тъй нареченото въоръжено бягане. Снабдени с каска и щит състезателите се надбягвали, използвайки всевъзможни мръсни номера. Най-бруталната гледка в историята на олимпийските игри била въоръжената борба между тежкоатлетите. Всичко без хапането и бъркането в очите било позволено. Много спортисти намерили смъртта си по този начин.

Подготовката на спортистите започвала 10 месеца преди Игрите. 30 дни до началото на олимпиадата организаторите провеждали пресявки, за да отстранят най-слабите. Така на арената излизали най-добре подготвените.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

32

do 30

преди 11 години

Vidia li kakvo im se slu4va na albancite koito posmiavat da posegnat na grak !? Haiki ...... i policiiata ne se mesi dokato ne gi prosnat prebiti !!! vij kakvo stana v Patra,v Athina ,v Arinio .....v4era sadat pusna na svoboda studentat deto prasna glavata na albanece koito zapla6il maika mu s noj ! V Drama mu napraviha racete na kaima !Zatova tam niama "Ra6kovci" !!!

31

Петър

преди 11 години

Не си виждал сега , само че на времето те са работели в България , както ние сега там и то с хиляди . Просто , нещата се обръщат в живота . По добре , се огледай малко преди да пишеш глупости . Просто ние не извадихме късмет , тва е гадния ни проблем .

30

Аз

преди 11 години

Когато се роди гърче, и евреинът плаче!

fallback