Агент на ФБР сервира шампанско на генерал Стойчев

Dnes.bg продължава да припомня най-славните моменти от българското участие на първите издания на Олимпийските игри. Поводът е, че остават малко повече от два месеца до старта на най-престижния спортен форум в Лондон, чийто старт е насрочен за 27 юли. Тогава ще се надяваме нашите състезатели да продължат да пишат историята.

Ред е на генерал Владимир Стойчев - безспорно най-значимата личност в българското олимпийско движение.

Разхождайки се из софийските улици дългогодишният шеф на БОК срещна красива руса дама с шапка и перо. Както винаги генералът бил в брич и ботуши, на които дрънчели шпорите. Вместо поздрав дамата го попитала защо носи шпори, щом не язд кон?

„А вие, госпожице, защо носите пера, щом не снасяте яйца?“, отговорил дългогодишният шеф на БОК.

Бил чешит, носел килната фуражката си, негова запазена марка. Всъщност това била стара кавалерийска привичка.

Иначе бил чувствителен и скромен, но пък и символ на патриотизма и спартанската жертвоготовност.

Ерудит, владеещ 9 езика, Стойчев започва да трупа енциклопедичните си знания във Виенската академия „Мария Терезия“. Там учат само привилегировани, синове на короновани персони и най-висши офицери. Да бъде редом до тях е изискване на роднините му.

Склонността на Стойчев да учи езици е забелязана бързо от преподавателите в австрийската столица. Естествено заради обучението говори перфектно немски, както френски и английски.

Във Военното училище в София, Кавалерийската школа и Генерщабната академия научава още шест езика. Уникалният му ум работи и до смъртта му на преклонната му възраст на 97 години.

Знаел фамилните и малките имена на неговите офицерите и подофицери

Стойчев наследява любовта към ездата от баща си. Доразвива я наред с „хусарския спорт“ - фехтовка, уменията си във Виена.

Започва да мечтае за участие в Олимпийски игри. Представя ни на форумите в Париж през 1924 г., където е единственият състезател в обездката и всестранно изпитание. Оценката е категорична: „Най-добрият от всички беше българинът ротмистър Стойчев.“

Участва и на Олимпийските игри в Амстердам (1928)

Големият му триумф е на турнира в Люцерн (Швейцария) година по-рано. С кон Пан, под звуците на родния химн той получава златната купа „Маестро на висшата езда“.

За общо 200 състезания получава 200 награди.

Паралелно със спортната му кариера върви и тази на военен. С обявяването на Балканската война Стойчев е причислен към първи конен полк. Участва в битките при Люлебургас и Чаталджа. Награден е с орден за храброст.

През 1918 г. за „провинения срещу кайзера на Германия (надува свирка по време на кинопрожекция – б. р. ) е изпратен в Дедеагач, а оттам в Гвардейския полк в Добруджа.

През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командир на Първа българска армия.

Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи.

На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли. На 24 юни 1945 г. Стойчев е единственият чужденец участвал в Парада на победата на Червения площад в Москва. Естествено накривил фуражката си.

Стойчев е перфекционист и като дипломат

В периода 1930–1934 г. е военно аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС.

По време на мандата си пише статии в авторитетните вестници „Ню Йорк Таймс и „Хералд Трибюн“.

Ръководителят

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболният отбор "АС-23", а през ноември и на обединеният "Чавдар" (Сф).

От 1952 г. до 1982 г. е председател на БОК, а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Генерал Стойчев умира на 27-и април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране. На 24-и януари пък чествахме вековната годишнина от рождението му.

Бисерите на Генерала:

През 1947 г. водната топка прави първи стъпки в България. Представителният отбор заминава за Балкано-средноевропейски шампионат в Сплит. Съперници са утвърдените световни сили Унгария и Югославия. Във влака Стойчев се изцепва: „Не ми се щеше да пускам момчетата на турнира. Не ме е страх от загуба, а да не се удавят“!

След Олимпийските игри в Рим през 1960 г. представянето на състезателите ни по конен спорт е неубедително. „Не можем да се оправдаваме като скиорите с ваксата. Копитата на конете не са виновни“, контрира въпросите на журналистите еталонът в ездата.

На Зимните олимпийски игри в американския зимен курорт Скуо Вали през 1960 г. Стойчев е сред поканените на коктейла, даден от губернатора на щата Невада. Спазващ обичая на домакините да пийне едно преди вечеря, шефът на БОК избира шампанското. На третата чаша отказва вежливо. Учуден спретнатият келнер му казва, че ще донесе още едно питие. Знае, че славният българин обича пенливото питие.

Стойчев е два пъти по-учуден, когато американецът му казва, че за разлика от коктейла във Вашингтон, когато е бил сам, сега е със съпругата си. „Откъде знаете всичко това?, пита заинтригуваният генерал. „Във Вашингтон бях на служба във ФБР и трябваше да ви следя“, отвръща келнерът.

Очаквате следващата седмица куриозите по време на Олимпиади. Сред най-любопитните са как американец печели маратон, кръшкайки с автомобил и кавалерството на гребец, който изчаква семейство патици, а след това триумфира.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase