Томичовият псалтир гостува за първи път у нас. Ценният ръкопис от "Втория златен век" на България излиза за първи път от архивите на Държавния исторически музей в Москва.
Псалтирът ще бъде показан в Националния археологически музей и институт към БАН. Събитието е посветено на 150 години Българска академия на науките. Тази вечер е официалното откриване на изложбата, която ще продължи 2 месеца, пише БНР.
С богатите си илюстрации Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, е един от най-важните книжовни паметници, останали от периода на Второто българско царство от времето на цар Иван Александър (1331–1371).
Произведението, създадено от Търновската книжовна школа и по-специално в Килифаревския манастир, е открито през 1901 година в Македония от сръбския професор и колекционер Сима Томич и се съхранява в Държавния исторически музей в руската столица. Томичовият псалтир никога след това не е излизал от фондовете на музея.
Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри.
Паметникът е бил подложен на сериозна реставрация и българската публика ще има възможност първа да види реставрирания псалтир. Проф. Аксиния Джурова е дългогодишна изследователка на псалтира и разказва за една възстановена залепена миниатюра, която изобразява Давид и Голиат.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
16
Анонимен
преди 4 годиниДо Факт на 100%Хайде хайде, нали татю ти и мамка ти бяха в стройните редове но Партията и френетично се деряха да я хвалят и приветстват!Който не знае, да знае, че БКП през ноември 1989 г.наброяваше 1000500 души. Другите бяха от БЗНС и "честни отечественофронтовци".
15
Гробокопач
преди 4 годиниЧестно казано, като му гледам съдържанието, аз не намирам нищо уникално освен изразботката му;))) Другото е преписи на старозаветни текстове и други ристиенски ала-балистики от некоя писарушка. Толкова;))) А вижте, волжките българи в тоя период, макар и мюсюлмани, не правят преписи на чужди вери, а събират българското си, и така си имаме "Джагфар Тарихи", "Нариман Тарихи";))), които се потвърждават с всеко едно мое задълбаване в древността на Българското! Слава на Тангра!
14
Анонимен
преди 4 годиниУсещам задоволство,защото съм от Килифарево и ми е драго да почувствам като наследник на такава история и древни артефакти, леко интелектуално превъзходство над съвременните "столичани в повече" ! В интерес на истината ,тук в "провинцията" даже и емигриралите по чужбина местни роми винаги са били образовани и с професии!Но така е когато имаш традиции..