Едва ли някога досега гражданите на София са били толкова чувствителни на тема „мръсен въздух в столицата”, колкото в началото на тази година. Създалото се напрежение и очакванията за незабавни мерки направиха темата по-скоро политическа, а опитите на различни експерти да говорят обективно за проблема потъна в общото море от недоволство, пише в анализа на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

От икономическа гледна точка има няколко неща, които си струва да се отбележат на първо време и които са свързани с недоволството на хората, наличните данни и възможните политики.

Покачващият се интерес на хората към темата не бива да ни изненадва. В икономическата теория има нещо, което се нарича „Крива на Кузнец”. Хипотезата на Нобеловият лауреат за 1971 г. Саймън Кузнец е, че с развитието на икономиката неравенството в обществото първо се покачва, след което започва да спада. Тоест с натрупването на богатството обществата стават един вид „по-справедливи”.

Приложението на кривата на Кузнец в околната среда е огромно (след 90-те години на 20 век), като тук аргументът е, че колкото по-богато става едно общество, толкова по-чувствително е то за околната среда и съответно замърсяването ѝ започва да намалява. Съвременният облик на богатите западни градове общо взето категорично потвърждава тази теория.

Именно екологичното приложение на кривата на Кузнец обяснява и повишеното внимание по темата за мръсния въздух в София. Икономическият подем, почти нулевата безработица в столицата и създалата се устойчива градска средна класа, вече търси решения на проблеми, които са отвъд чисто икономическите.

Заедно с това, развитието на технологиите осветява проблема по начин, който доскоро беше немислим. Хората вече измерват чистотата на въздуха със собствени уреди и използват апликации, които им казват кога е безопасно да тичат навън и кога да не го правят, тъй като въздухът е мръсен. В тази среда мръсният въздух ще бъде все по-важна тема – няма как да се избяга от нея.

Изглежда обаче, че има известно разминаване между това, което официално се подава като информация (в норма сме) и това, което кара хората да недоволстват в конкретен ден. Причината е, че големият дебат в столицата не е просто за нивата на замърсяване по принцип (в рамките на годината), а се концентрира в пиковите моменти – периодите с много замърсен въздух. Столицата вече влиза в средногодишните норми за фини прахови частици – 30 микрограма на кубичен метър за ФПЧ2,5 и 40 микрограма на кубичен метър за ФПЧ10.

Проблемът обаче са пиковите стойности в рамките на конкретни дни – надвишаване на средноденонощната норма от 50 микрограма на кубичен метър за ФПЧ10. Преди 7-8 години тази норма е била превишавана в близо 1/3 от дните през годината. Сега превишенията са по-малко, но все още извън нормата от 35 пъти годишно.

Целият анализ прочетете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• замърсяване на въздуха
• мръсен въздух
• фини прахови частици
• Института за пазарна икономика
• Петър Ганев