Преди няколко дни реших да изгубя 20 минути и да прочета една статия – типичен представител на жанра "репортаж по фейсбук-статус", пише Георги Антонов, програмист и работещ в Бизнес парка.

Преди повече от година за пръв път посетих Бизнес парка – идвах на интервю за работа. Понеже не знаех колко време ще ми отнеме да стигна дотам, се оказах на място доста по-рано и в резултат имах около половин час за разходка докато стане време да отида на интервюто. Още от влизането – бизнеспаркът има бариери на улиците, от които може да се влезе с кола – останах с усещането че все едно влизам в суверенна територия на чужда държава, започва да пише той във сайта "Война и мир".

Бързо натрупах още много впечатления, които потвърдиха първоначалното. Тротоарите са равни. Плочките по тях не подскачат. На кръстовищата тротоарите се снижават, така че лесно да се пресече ако човек е с или в количка. Самите улици нямат дупки. Има легнали полицаи на местата, където автомобилите трябва да намалят скорост. Между офис сградите има чудесно поддържани тревни площи и дървета...

Причината Бизнес паркът да е остров на чистота, ред и цивилизация сред кочината наречена град София и кенефа на тази кочина, наречен жилищен квартал "Младост" е, че в Бизнес парка, за разлика от кочината, действат неумолими правила, и най-вече договорът – получаваш това, за което си плащаш. Наемателят е платил наем – Бизнес паркът е платил за поддръжка – получава градинка, езерце и костенурки...

С други думи – ред, чистота и цивилизация има там, където е имало "гола поляна", тогава когато и защото се спазват правилата. И най-вече правилото, че частната собственост е неприкосновена, а договорите се спазват. Това дава сигурност на човек, че разменяйки пари ще получи точно това и точно колкото е договорено. Че няма да бъде излъган. София е пълна с голи поляни и с неугледни пейзажи – значи остава само да осигурим другия компонент?

Демографският облик на Бизнес парка също не прилича много на българския. По улиците ходят относително млади хора – повечето между средата на 20-те и средата на 40-те си години. Не се тътрят, не куцат, не са болестно дебели. Имат будни погледи и говорят със сложни изречения, имат и необходимия брой зъби в устите си. Понеже Бизнеспаркът е място за работа, в облеклото липсва обичайната комбинация от шорти и "суичър" с дълъг ръкав (и досега не знам как от sweatshirt се е стигнало до превода, който имаме). Както и да е.

Докато се разхождах, чакайки да стане време за интервюто, особено впечатление ми направи броят бебешки колички около езерото – на единица площ в Бизнес парка по обяд можете да видите повече деца и бебета, отколкото по улиците. Крушката си има опашка, казах си – в околността сигурно няма друго цивилизовано място, където можеш да си разходиш детето бутайки количката по някаква равна повърхност. В този град дори на пъпа на центъра човек не може да измине повече от 20 метра по права линия без да му се изпречи я паркирана кола, я контейнер за боклук, я просяк, я клошар, я бездомно куче, я просто дупка в тротоара. Какво остава за разходка с количка? Ако това е положението в центъра, в кварталите ситуацията едва ли ще е по-добра.

Мина известно време от интервюто ми за работа. Оттогава работя в същия Бизнес парк и обитавам същия жилищен квартал. Аз съм от тези хора, които пътуват с раница в метрото, четат от таблета, слизат на последната станция, гледат код цял ден, на връщане пак си четат от таблета и които си свалят раницата за да не пречат в блъсканицата. Гледам и бебе на няколко месеца, което в уикенда разхождам с количка из Бизнес парка. Това ми коства пътуване с метрото, тоест време, но предпочитам да си разхождам бебето там, дори да е около мястото, където и без това съм всеки ден през работната седмица, отколкото в джендемите и буренаците в "Младост".

Животът има ирония, до която колкото и добра фантазия да имаме, не можем да стигнем сами. Простият принцип човек да си спазва обещанията и задълженията е довел до това, че едно място предназначено за работа е станало по съвместителство и най-близкото нещо до парк и най-привлекателно за разходка на деца, което може да се намери в цялата околност. До такива успехи води спазването на споменатите прости правила и изискването от другите да ги спазват – успяваш дори в области, където не си имал за цел. Защото Бизнес паркът не е, повтарям – не е – място за разходка на деца и детска площадка.

Не е детска площадка, но... няма нищо по-добро. Защото излезете ли от Бизнес парка, онези правила, че срещу парите си получаваш услуга, вече не важат. И тук скандалното, поводът за бегемамин гняв, статийки, пасивно-агресивни статусчета, но най-вече за протест и търсене на сметка от отговорните е не това защо някой не позволява Бизнес парка да се използва не по предназначение. Истинският въпрос е: защо освен Бизнес парка няма друго цивилизовано място в околния квартал, така че хората са принудени да се тълпят там за да седнат на чиста и здрава пейка?

Не е повод да се сърдим на хората, че се стремят към продуктите на цивилизацията. Всеки обича да му е чисто, да му е светло, да му е топло, или пък прохладно. И децата обичат да гледат и да си играят с костенурките. Всичко това е нормално. Това което е анормалното е, че цивилизацията в България съществува на изолирани острови сред мизерията. И тук отговорният гражданин, родител, данъкоплатец и потребител трябва да насочи въпросите си не към Бизнеспарка, към който той няма отношение, а към тези, на които е платил за да му осигуряват същите условия на живот на територията на целия град.

Dnes.bg публикува текста със съкращения.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• майки
• тебешир
• Бизнес парк
• деца