Снимка: кадър Нова телевизия
fallback

Една жена всеки ден може да бъде видяна на тротоара срещу Съдебната палата. Това е 80-годишната Величка Коцева, която живее със 150 лв. пенсия, но никога не се оплаква. И никога не е сама - с нея са, както обича да ги нарича, децата й - около стотина гълъба.

"Когато дойдох, бяха само четири, носех по една-две филийки и с времето станаха повече, вече са, може би, над 100. Качват се на мен, галя ги", казва Величка.

Величка е на 80 години, не винаги е била на улицата.

"Преди бях фотограф към "Българска фотография", започнала съм в Киноцентъра, в чернобяла лаборатория бях, след това цветна, в студио, бех отговорник на студио. Обичах да снимам най-вече животни и съм снимала едно коте в една голяма ваза с цветя, на "Паралели" го пратихме и го публикуваха. Снимала съм Невена Коканова като осинови дъщеричката си на кръщенето, беше малка. Снимала съм много сватби", спомня си Величка.

"От демокрацията пострадах много, къщата ми отиде, купи я Луканов, малко преди да го убият ... не знаех, че той я купува", казва тя.

Започва работа към Централни хали, където се занимава с отпадъците. Така работи повече от 12 години, докато един ден непознат мъж не я напада. След инцидента Величка е трудно подвижна, има глаукома на двете очи и почти не вижда.

Освен гълъбите, има двама сина, единият работи в Министерство на културата, но от 15 години не иска и да чуе за нея. До нея е другият й син.

Сега Величка живее в няколко стаи на почти разрушена къща, собственост на добър човек, приютил я без да иска наем.

Величка я е срам от това, че днес разчита на други хора, за да свърже двата края, но няма никакъв избор.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

19

Алекополеко

преди 8 години

Пази боже сляпо да прогледа.

18

Анонимен

преди 8 години

До Анонимен Направо ме разплака с това което си написал, много са обременени отношенията ни и много ме боли от това. Аз също изпитвам понякога непоносимост, опитвам се да го преодолея, но не мога. Направо ми се реве и ми тежи, като трябва да има семейни сбирки и празници особено. "Студените" чужденци са прави в отношенията си, никой с нищо не обременява другия, виждам се на празници и всеки си гледа живота, няма кой рекъл, казал....ако не бях аз...

17

Донка

преди 8 години

А какво ще кажете за 84 годишна майка, която все още ходи, пазарува си и си готви и 62 годишния й син, който е трудно подвижен, страда от подагра и той със 150лв пенсия. Кой на кого е длъжен?

fallback