Мая с близначките Цветилена и Ванеса. Снимка: bTV
fallback

Възможно ли е самотна майка в България да осигури пълноценен живот на трите си деца, две от които - с увреждания?

Преди близо 11 години в кюстендилското село Раждавица на бял свят преждевременно се появяват близначките Цветилена и Ванеса.

Скоро след раждането им става ясно, че страдат от детска церебрална парализа. Лекарите съветват майката Мая Манова да ги остави, но тя отказва. Не след дълго бащата напуска семейството.

"Нормално е. Всеки човек би се уплашил. То и аз се уплаших, но малко повече сила трябва да има човек. От самото начало съм с надеждата да направя нещо за тези деца", споделя Мая пред bTV.

Заради уврежданията на децата, семейството й получава от държавата около 1000 лева, които обаче са крайно недостатъчни. Живеят в една стая, а до скоро Мая и дъщерите й спят на едно легло.

17-годишният й син Мариан се опитва да помага с каквото може. Вчера сестрите му са изписани от клиниката по детска ортопедия в Горна Баня, където са били оперирани. Предстоят им още интервенции и дълга и скъпа рехабилитация.

Мая обаче е благодарна на добрите хора, които й подават ръка в тежките времена.

Сега е пуснала молба за общинско жилище в Кюстендил, защото когато има нужда от медицински грижи, тя винаги трябва да търси превоз.

"Сила ми идва само като ги погледна. И като те погледнат в очите и като ти кажат: Мамо!", казва Мая, за която битката продължава.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

30

лай-лай кучка

преди 10 години

В подобни човешки трагедии основен жест трябва да е от държавата.Тя е длъжна да осигури безплатно всички необходимости около живота на такива деца.Майката е чувствала морално задължение и затова не ги е оставила.Това е саможертва.Много сила, любов и дълг трябва да притежава човек ,зада продължи в ненормалното си ежедневие.Децата нямаше да се чувстват по-добре в дом, а може би нямаше вече и да ги има."Боже, колко мъка има на този свят,Боже...."

29

Анонимен

преди 10 години

Най-голямата грешка при деца с увреждания е да недогледаш здравото или да го впримчиш в ролята на помагаш само и да не знае друго. Мнение на клиничната психоложка в нашата болница, от години наблюдения на такива семейства. А и на тях често им е дадена по-голяма от реалната надежда за болните деца и изпускат реалния шанс ... :(

28

Анн

преди 10 години

Поклон за Истинската Майка!

fallback