В събота, 26 юни, в 16,30 часа от Моста на влюбените при НДК тръгва третото годишно гей парад шествие, съобщиха организаторите му.

„Защо трябва да има гей парад?“, попита Кристина Николова от организационния комитет на пресконференция днес, на която организаторите разясниха целите си и отправиха посланията си към обществото.

„Защото това е видимост“, отговори си самата тя.

Събитието под мотото „Обичай равенството, прегърни разнообразието" ще бъде предвождано от цветна музикална платформа с танцьори и музиканти.

Тази година шествието беше подкрепено от политическите групи на ДСБ и партия „Зелените“. За първи път то получава подкрепа от парламентарно представена партия.

Шествието София Прайд е подкрепено от посолствата на Великобритания, САЩ, Норвегия, Швеция, Холандия, Испания, Белгия, Финландия, Австрия, ЮАР.

На пресконференцията присъстваха и председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, зам.-посланикът на Холандия у нас Мартайн Елхерсма, както и ръководителят на Представителството на ЕК у нас Зинаида Златанова.

„Проблемът с равното третиране на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) общността не е само в България“, каза зам.-посланикът на Холандия у нас Мартайн Елхерсма.

Той отбеляза, че в неговата страна 80% от хората имат позитивно или неутрално мнение към хората с различна сексуална ориентация, но остават едни 20%, които атакуват или дискриминират ЛГБТ общността. Правителството на Холандия обаче има ясно изразена социална политика по този проблем – няколко министерства се грижат да има обществен дебат по проблемите на тази общност.

„Една от фундаменталните ценности в ЕС е правото да не бъдеш дискриминиран“, добави Мартайн Елхерсма. По думите му правата на хората не бива да са само на хартия, защото не струват нищо, ако не бъдат прилагани.

„Докогато е опасно да се разхождат хора с различни полова идентификация, хванати за ръце, дотогава ние трябва да се борим за тези техни права. Ние подкрепяме публичността на това събитие и се надяваме утре да бъде едно щастливо празнуване на разнообразието“, завърши зам.-посланикът на Холандия.

Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев заяви, че парадът е мирен израз на свободата, на легитимно себеизразяване. По думите му днес чуваме дискриминационно говорене от типа на „такива хора трябва да демонстрират своята идентичност вкъщи, под юргана“ и от устата на министри и политици, хора, които формират общественото мнение.

Според него това дискриминационно говорене, тази потисническа позиция ни връща към едно друго такова говорене от времето на комунизма: „Вие можете да си говорите турски вкъщи, но не и на улицата, там вие сте българи“.

Красимир Кънев посочи, че те са дискриминирани и в работата си, и в сферата на услугите, и т.н. По думите му именно тази повсеместна дискриминация налага гей прайда – тези хора да излязат на улицата, за да се покажат, за да заявят правото си на себеизразяване.

Кристина Николова разясни, че основната цел на прайда е „да се постигне видимост“, което се налага от клишетата, от неразбирането на обществото, от медиите, които налагат клишета като „парад на обратните, на тези с различната сексуалност, на гологъзците“.

Тя посочи, че на парада няма гологъзци, а „нормални хора, които просто нямат влечение към хора от другия пол”. Тя добави, че през последните години се вижда засилване на хомофобските тенденции в България.

Яна Бюрер-Тавание от Българския хелзинкски комитет заяви, че макар организаторите да са готови за инциденти, няма да позволят участниците в парада да тичат, за да може той да завърши по-бързо. ”Искаме да е нормално шествие, без страх”, заяви тя.

Тя припомни размириците пред Дома за бежанци в Бусманци и каза, че нейните опасения са, че ”това може да се случи и утре. Тези, които биха хората в трамвая, утре ще бият нас”.

Тя заяви, че е много важно властите да не класифицират такива инциденти като хулиганство, а да се отчете нарастването на неонацизма в България.

Яна Бюрер-Тавание припомни, че миналата година парадът се е разминал без инциденти, но от случаен разговор е станало ясно, че това е било така, тъй като 2009 г. е била година на избори.

Организаторите на парада смятат, че заплахите към тях идват от групировки, които не се самоидентифицират. Тя припомни случаите от по-миналата година, когато такива прояви е имало от Българския национален съюз.

Според Кристина Николова няма смисъл от опит за диалог с тези организации - те не са отворени за диалог. ”Независимо дали това са неонацистки организации, или е Българската православна църква – това са хора с установени, крайни възгледи, които не могат да бъдат променени”, обясни тя.

Организаторите разчитат на добрата работа на полицията, за да не се стигне до ексцесии на шествието.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase