Отмина лятото и този път
потъна лятото в морето,
поискаха листата да умрат,
земята го пое-ето,
на жива тор- тоз мирис на пръстта,
ухае есента когато-
прозорците разтвориш заранта,
за да прокълнеш литналото лято.

Като листата сме и нии -
но малко повече - дървета;
приижда времето и бий,
но не по клони - през сърцето;
което сбира в себе си нощта,
предлага за деня неволи -
неизмерима е площта -
където времето ни води . . .