Как и къде се запозна­хте с Лий Даниълс? Как започнахте да работите заедно?

С Лий Даниълс ме запоз­на вицепрезидентът на Сони Класикс в Ню Йорк. Това се случи в края на 2004 годи­на, когато бях на прослуш­ване за първия филм, който после направихме заедно, “Shаdowboxer”. Той ми про­жектира филма без никаква музика. Така се случи, че в залата имаше голямо пиано и още докато го гледах, за­почнах да свиря импрови­зирани мелодии по карти­ната. На Лий му хареса мо­ята музика, записахме я и я запазихме като саундтрак на филма. Това бе началото на общата ни работа.

Кое беше това нещо, което ви накара да на­пишете музиката за „Прешъс?

“Прешъс” бе особено въз­действащ и за мен бе особе­но лесно да се вдъхновя.

Какъв тип музика из­брахте за филма „Пре­шъс” и защо?

Музиката, която избрах­ме за “Прешъс”, беше осо­бено ободряваща, повдига­ща духа, съживяваща. Лий Даниълс искаше да има контраст между филмовата история и музиката, защото темата във филма е много мрачна.

Каква е ролята на му­зиката ви във филма?

Ролята на музиката във филма е да изрази вътреш­ните чувства и емоции на главния персонаж Кларис Джоунс – Прешъс.

Кой е най-трудният момент в процеса на пи­сане на музика?

Най-трудният момент в процеса на създаване на му­зика е да проникнеш в под­съзнанието си и да останеш там, защото когато компо­зирам на подсъзнателно ниво, се получава най-за­помнящата се музика. И обратно – създаването на музика на съзнателно ниво винаги е доста аналитично.

Вълнувате ли се, че сте в България за 14-ия София Филм Фест?

Страшно съм развълну­ван, защото не съм си идвал от много години. Велико е усещането да се завърнеш в страната, в която си роден ,и да вдъхнеш духа на бъл­гарите, както и да почувст­ваш целия ентусиазъм око­ло Фестивала.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase