На срещата си с журнали­стите в София вчера Марион Лен сподели, че е приключила с кариерата си пред камерата, предпочита режисьорската позиция, в София е с проду­цента си, през септември за­почва снимки и ще се радва по време на София Мийтингс да се срещне с продуценти и директори на фондове, за да обсъди възможности за на­миране на копродуценти.

За Теодора Духовникова е чест и радост да се срещне с колегите си от международ­ното жури. Опитва се да съче­тае ангажиментите в театъра с няколко нови предложения за роли в два международни и един български проект, както и с родителските си задълже­ния.

По традиция режисьорът, получил Голямата награда на София Филм Фест, се включ­ва в журито на следващата година. Дрор Захави сподели, че вече се чувства като у дома си в София, използва фраза­та „Всичко хубаво” и с мно­го топло чувство си спомня преживяването от миналата година, когато успял да се разходи по нашите улици и открил родната къща на баща си.

Емоционалната връзка с баща му е най-важното нещо, с което свързва 13-ия София Филм Фест. Кита обеща лич­но на Дрор Захави да му на­прави специален подарък – песен, която баща му сигурно е чувал преди повече от 60 години. Коя е тя – ще узнаят всички на 13 март в Зала 1 на НДК, когато е церемонията по раздаване на наградите на 14-ия Международен София Филм Фест.

За Андраш Мухи е било го­лямо удоволствие да работи по „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и тъй като адмирациите са взаимни, Сте­фан Китанов го увери, че ще се включи като копродуцент в следващия проект – кра­сив филм за любовта, в който вече участва френски копро­дуцент и Карл Баумгартнер от страна на Германия.

Създателят на „Петнайсет­дневката на режисьорите” на фестивала в Кан Пиер-Анри Дьоло, който оглавява меж­дународното жури, сподели с журналистите, че на форум като София Филм Фест е из­ключително важно и необхо­димо да се показват различни филми от цял свят и благода­ри за поканата.

Всеки човек на изкуството търси вечност­та, иска да остави частица от себе си, следа във времето и най-вдъхновяващо е, когато се срещнеш с филми, сътво­рени с любов и страст. Според Дьоло е важно да усетиш фил­ма – не очите са тези, които дават правилната оценка и не може да се обясни абстракт­ното, нужно е да се довериш на интуицията и усета!

Членовете на международ­ното жури за документални филми ще имат възможност да видят 11 филма, всеки от които според селекционе­ра Борис Десподов е досто­ен за награда. За режисьора и директор на СТФ „Екран” Боряна Пунчева документал­ното кино е наркотик, израз на стремежа към свобода на всяко поколение. Стана ясно, че двамата с председателя на документалното жури, чеш­кия режисьор Ян Шикъл, имат сходни вкусове по от­ношение на киното – държат на силната авторска гледна точка и на присъствието на интересни актьори, които да превръщат историята в изку­ство.

Третият член на журито на документалния конкурс е Хайме Ногуера, директор на Международния фестивал за алтернативно кино в Бенал­мадена, Испания, който спо­дели, че въпреки модата да се използва „документален стил”, така харесван от кри­тиката, той винаги е държал и се е интересувал от „неви­димите филми” – онези, кои­то не могат да се видят в мул­типлексовите киносалони.

И тримата бяха единодушни, че правенето на документал­ни филми днес оцелява в изключително демокра­тична среда – всеки, кой­то има желание да снима, може да вземе камера и да твори. Но важно е какво ще види зрителя на екра­на в залата…

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase