Населихме ли Луната с... бавноходки?

Бавноходките са най-малките и издръжливи организми на Земята. Те се срещат на планински върхове, дълбоко в пустинята и в езера в Антарктика. А от скоро може и да живеят в Космоса.

През април Израел изстреля първата частна сонда към Луната. Първоначално мисията вървеше като по вода, но изведнъж контактът с апарата бе изгубен. Той се разби на повърхността на спътника ни, не само с технология за хиляди долари, но и с доста необичайния си товар – бавноходки.

Сега, от организацията Arch Mission, която финансира проекта, твърдят, че може би безгръбначните организми са единственото нещо в кораба им, което е оцеляло. И още повече – безкрайно щастливи са от този развой на събитията.

Още от 18-ти век бавноходките впечатляват учените. Те са големи едва няколко милиметра и носят прякорите водни мечки или мъхови прасенца. Оцеляват след като са замразени в течен хелий и "изпечени“ на 149 градуса по Целзий. През 2017 година учените достигат и до едно още по-впечатляващо откритие – те са толкова издръжливи, че могат да оцелеят след огромно излагане на радиация и космическия вакуум.

Така се оказва, че на Луната може и да няма извънземен живот, но някак си човечеството е успяло да засели спътника ни. Според експертите е напълно възможно безгръбначните да са оцелели след удара, след като те са оцелели дори и когато метеорити са ударили Земята. Подобна "малка катастрофа“ не би била проблем за тях.

Ако останат дълго без вода, те просто се "изключват“ и могат да продължат да съществуват така в продължение на години. Или поне докато сонда, а защо не и човек, не отиде до Луната, за да ги събере и да ги върне обратно на Земята. Поставени във вода, дехидратираните бавноходки отново стават активни и започват да се хранят и възпроизвеждат нормално.

Именно заради липсата на атмосфера и вода, бавноходките колонизатори няма да създадат поколение на Луната, но няма и да умрат там.

Безгръбначните са като малки "спящи красавици“. След като се изключат, те запазват биологичното си състояние и дори да бъдат събудени десетилетия по-късно, те имат същия организъм, който са имали докато са били активни. Според учените достатъчно проучване на този метод, може да им помогне да създадат технология, която да държи хората млади по време на дълги полети до други, далечни планети.

Тъй като Луната се счита за потенциално необитаема, НАСА не се гневят, когато живи земни организми се разпръснат по повърхността й. Все пак астронавтите от Аполо 11 оставят след себе си 96 торби пълни с боклук и микроби, които чакат да бъдат изхвърлени от някоя бъдеща чистачка на Луната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase