"Как мислят хората?" е един от най-фундаменталните въпроси в неврологията. Доскоро изглеждаше, че сме далеч от окончателен отговор. Въпреки това, учените от Института за магистърска степен по човешки когнитивни и мозъчни науки (MPI CBS) в Лайпциг, Германия, и Института за системи за невронни науки "Кавли" в Тронхейм, Норвегия, обясняват, че хората мислят, използвайки навигационната система на мозъка си. Това може да обясни защо нашите знания изглеждат организирани по пространствен начин.

Екипът от учени предполага, че нашата вътрешна навигационна система прави много повече, отколкото предполагаме. "Вярваме, че мозъкът съхранява информация за нашето обкръжение в така наречените когнитивни пространства. Това се отнася не само до географски данни, но и до взаимоотношения между обекти и опит", обяснява Кристиан Дойлър, старши автор на доклада и новият директор на MPI CBS.

Терминът "когнитивни пространства" се отнася до менталните карти, в които организираме нашия опит. Всичко, с което се сблъскваме, има физически свойства, независимо дали е човек или обект, и следователно може да бъде подредено по различни измерения. Ако мислим за автомобили, можем да ги категоризираме въз основа на мощността или теглото им например. Така ще имаме състезателни автомобили със силни двигатели и ниско тегло, както и такива със слаби двигатели и голямо тегло, заедно със всички комбинации между тях. Оказва се, че можем да мислим и за нашето семейство и приятели по подобен начин: например, въз основа на тяхната височина, хумор или доход, които ги класифицират като високи или къси, хумористични или без чувство за хумор или повече или по-малко богати.

"Стигнахме до предположението, че мозъкът съхранява мисловна карта, независимо дали мислим за истинско пространство или пространство между размерите на нашите мисли", обяснява Джейкъб Белмунд, първият автор на публикацията, пише Neurosciencenews.

"Тези процеси са особено полезни за правене на изводи за нови обекти или ситуации, дори ако никога не сме ги преживели", продължава неврологът. Използвайки съществуващите карти на когнитивните пространства, хората могат да предвидят колко подобно е нещо ново на нещо, което те вече знаят/ са преживели/ са видели и могат да го категоризират спрямо съществуващите измерения и представи. Ако вече сме виждали тигри, лъвове или пантери, но никога не са виждали леопард, ние ще поставим леопарда в подобно положение като другите големи котки в нашето когнитивно пространство. Въз основа на нашите познания за концепцията "голяма котка", вече съхранена в умствена карта, можем да реагираме адекватно на срещата с леопард.

"Чрез обясненията за навигационната система на мозъка ни можем да обобщим нови ситуации, с които постоянно се сблъскваме, и да заключим как трябва да се държим, още преди да сме ги видели", казва Белмънд.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• мислене
• мозъчна карта
• когнитивно пространство