Кратер към ада: Свлачище в Сибир е "Врата към подземното царство"?

Снимка: Research Institute of Applied Ecology of the North

Снимка: mentalfloss

"Вратата към подземния свят" - така местните якути наричат огромния кратер, който се намира до селището Батагайка в Сибир и е кръстен на преминаващата наблизо река Батагайка, приток на река Яна.

Масивният кратер се появява през 60-те години на миналия век под формата на огромна пукнатина в земята, с около километър дължина и 100 метра дълбочина в единия край.

Кратерът се появява след изсичане на гора, за да се подготви изграждането на пътен участък в региона. Това е една от местата, които са с постоянна ледена покривка. Премахването на дърветата, обаче, изложило ледовете на постоянните слънчеви лъчи, които постепенно изтънили ледените пластове и отворили големия кратер. Днес земната пукнатина е с чудовищни размери.

Това е един от най-големите кратери в региона. Батагайка расте с такава скорост, че е успял да разкрие дълбоко заровени гори и каскади, които са на възраст 200 000 години.

Подобни огромни кратери се появяват и на други места в Сибир. Батагайка, обаче, е най-внушителният, а учените смятат, че "Вратата към подземния свят" е дори аномалия в региона.

В списанието "Quaternary Research" институтът "Алфред Вегенер" (Alfred Wegener Institute/AWI) публикува изследване, според което огромната дупка е растяла с повече от 10 метра годишно в последното десетилетие. А в по-топлите години е нараствала до 30 метра.

"Подобно ускорено нарастване не сме наблюдавали никъде другаде. Щом кратерът расте, значи става все по-дълбок и по-дълбок, с всяка изминала година", коментира Франк Гюнтер от института, пишат от Science Alert, цитирайки BBC.

Това не са никак добри новини за климатичните промени на Земята. След изсичането на гората в региона и значителното повишаване на средната температура на планета, което довело до постепенното изтъняване на ледената покривка, наводнение през 2008 година прави нещата още по-лоши. След природното бедствие ледовете започнали да се топят още по-бързо, което пък довело до увеличаване размера на Батагайка.

Учените имат известни притеснения, че това може сериозно да се отрази на земния климат. Ако кратерът продължи да се увеличава и да става все по-дълбок, това може да доведе до освобождаването на парникови газове, които се намират в земните недра и да предизвикат още по-голямо затопляне.

Температурата на планетата е преминала през известни периоди на затопляне и охлаждане и то многократно през последните 200 000 години. Климатът на Сибир, обаче, остава обект на широко изследване, тъй като "климатичното досие" на региона е сравнително непознато.

Според учените последният път, в който Сибир са се появили толкова много свлачища, е преди близо 10 000 години, когато е настъпвал краят на Ледниковата епоха.

В днешни дни нивата на парникови газове в атмосферата са значително по-големи от тогава – 400 ppm (части на милион) въглероден диоксид повече спрямо 280 ppm в края на Ледниковата епоха.

Събраните данни от кратера Батагайка могат да бъдат използвани, за да разберат учените какво се е случило със Сибир последният път, в който вечните ледове са били разтопени и да послужи за евентуална подготовка, ако това се случи отново.

Изследване, публикувано през 2017 година в списанието "Quaternary Research" кратерът Батагайка разкрива и флора на възраст поне 200 000 години. Това е изключително богатство за учените – намерени са запазени останки от дълбоко погребани гори и дървета, полени и дори замразени останки от мускус, мамут и 4 400-годишен кон.

Откритията могат да помогнат на климатолози и учени да разберат по какъв начин се е променил климата на Сибир през годините и евентуално как ще се промени в бъдеще и то със сравнителна прецизност.

Трябва, обаче, да се събере още много информация преди това. Трябва да се разбере от коя година точно датират седиментите, които са открити след появата на кратера.

Местните не наричат кратера Батагайка по този начин, само защото е с огромна дълбочина. Якутите се страхуват да се навъртат в региона, защото твърдят, че чуват силни тътени.

Якутите в по-голямата си част са православни християни и вярват, че съществува рай, земен живот и ад. Според тях зловещите звуци, които чуват, идват именно от подземния свят.

Учените, обаче, имат по-разумно обяснение. Според тях тътените, които идват от кратера Батагайка, са в резултат малки срутвания под повърхността.