Останки от Хомо сапиенс, които датират отпреди 300 000 години и напомнят тези на съвременен човек, бяха открити в Мароко, съобщи Франс прес. Находката връща със 100 000 години назад във времето появата на Хомо сапиенс.

"В тази находка са корените на вида Хомо сапиенс - заяви съавторът на изследването, експертът по човешка еволюция Жан-Жак Юблен от института "Макс Планк" в Лайпциг. - Това гнездо на човешки останки е свързано с впечатляващи находки, сред които човешко лице и долна челюст. Вероятно става въпрос за най-цялостната долна челюст от Хомо сапиенс от Африка".

Находките бяха открити при разкопки през 2004 г. на обекта Джебел Ирхуд в северозападната част на Мароко.

Тогава учените констатирали, че "лицето на един от тези първи представители на Хомо сапиенс е като това на човек, който днес можеш да срещнеш в метрото". Юблен смята, че ако човекът от Джебел Ирхуд носи шапка, ще е трудно да бъде различен от днешните хора.

Черепната му кутия обаче е твърде различна от тази на съвременния човек.

Обектът, който се намира на 400 км южно от Рабат, е известен на учените. През 1968 г. там бяха открити останки от детски представител на Хомо сапиенс, кръстен Ирхуд 3. Първоначално бе установено, че останките датират отпреди 40 000 години, а по-късно - че са на 160 000 години. Юблен и неговият екип започнали нови разкопки през 2004 г., за да уточнят възрастта на находките.

"Човешките останки на обекта нараснаха от 6 на 22 и са от най-малко 5 индивида - трима възрастни, младеж и дете", поясни ученият.

Датирането на фосилите бе извършено от експерта по геохронология Даниел Рихтер от института посредством термолуминесценция.

Хората от Джебел Ирхуд детронираха тези от Омо I и Омо II, живели на обекта Омо Кибиш в Етиопия преди около 195 000 години. По-рано три фосилизирани черепа на 160 000 години бяха открити близо до селището Херто в Етиопия. Тези находки навеждаха на мисълта, че всички днешни хора произхождат от популация, живяла в Източна Африка.

Това предположение обаче се оборва от находките от Джебел Ирхуд.

На обекта са открити също парчета кремък и върхове на стрели и копия. "Вече открихме на различни места в Африка подобни сечива, които също датират отпреди около 300 000 години, без да разберем кой ги е създал", отбеляза Рихтер. Учените сега са на мнение, че наличието на тези сечива може да бъде приписано на Хомо сапиенс.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Хомо сапиенс