Според нея причината България да е на дъното по усвояване на пари ЕС за иновации е комплексна. Тя посочи, че част от проблема е, че има разделение за бенефициентите между тези от Централна и Източна Европа и тези от Западна.

„Заплащането е по-високо за тези от западните страни. Разделението е за програмния период 2007-2013 година. През следващия период обаче това ще бъде поправено“, подчерта тя.

По думите й ще има и по-опростени процедури за кандидатстване, защото това беше една от пречките в сегашния програмен период - необходимият административен капацитет на самите бенефициенти.

„Необходимо е да има желание за работа в международни инициативи“, каза евродепутатът.

Изключително важна е връзката при формирането на следващия програмен период – това, което се планира от страна на държавата по отношение на структурните фондове и Хоризонт 2020.

Панайотова посочи, че идеята да бъдат влагани пари в подобни начинания е, че всяко вложено държавно или публично евро води до пет евро, генерирани от частния сектор.

Един от успешните иновативни проекти с българско участие е СОНО. Той обединява 17 участници от 10 държави, а крайният резултат е нова технология за болнично облекло, чаршафи, престилки и пижами. С 4-годишен труд ще предотвратим възможността за поява на вътрешноболнични инфекции. Това каза доц. Анета Хубенова от „Пирогов“.

„Около един милион пациенти загиват всяка година от такива инфекции. Това не е грешка на лекарите, а просто съществува“, коментира тя.

По думите й е необходима информираност, за да може някой да се включи в подобни иновативни проекти – нещо, което липсва.

„Трябва да съществува институция, която да бъде контакт за желаещите в България да се включат в подобни начинания“, каза още тя.

Хубенова разкритикува образователното министерство, защото „трябва да имаш лоби в министерството, за да бъде одобрен проектът ти".

„Има много неща, които не стават, но въпреки това минават, а други остават и то заради липсата на лоби във ведомството", изтъкна тя .