Анализът на топографски данни от най-голямата сатурнова луна Титан и на гравитацията й разкри неочаквани характерни особености на външния й ледников слой, съобщи Сайънс дейли.

Най-достоверното обяснение е, че ледниковата покривка на Титан е твърда и че относително малки топографски символи на повърхността на луната са свързани с дълги "корени", които стигат до намиращия се под нея океан.

Събраните от космическия апарат "Касини" на НАСА данни навеждат на мисълта за изненадващи свойства на външния ледников слой на Титан. Данните свидетелстват за неочаквана връзка между гравитация и топография, увериха учени от мисията "Касини".

"Ако прелитате над планина, обикновено се наблюдава увеличаване на гравитацията поради голямата маса на планината, заяви Франсис Нимо от Калифорнийския университет в Санта Крус. Когато обаче прелитате над Титан, гравитацията намалява. Това е много странно."

Едно от обясненията е, че всяка неравност на повърхността на Титан е разклонение на дълги "корени", които стигат до океана под нея. Той е достатъчно голям, за да потисне гравитационния ефект от неравността на повърхността.

В дадения случай "Касини" може да открие по-малка гравитация там, където има къс лед вместо вода, защото ледът е с по-малка плътност в сравнение с водата, отбелязаха учените.

"Сякаш голяма плажна топка се блъска в ледниковата повърхност и единственият начин да остане под нея е ледът да е твърд, поясни ръководителят на изследването Дъглас Хемингуей от университета. Ако въпросните дълги "корени" са обяснението, това означава, че ледниковата покривка на Титан трябва да има много плътен твърд слой." Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
 

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• луна
• сатурн
• Титан