Снимка: НАСА
fallback

Смята се, че нашата планета притежава уникални условия за съществуване на сложни форми на живот, каквито трудно може да се намерят в Галактиката или дори във Вселената. Цялата работа е там, че Луната предпазва Земята от гравитационното поле на Юпитер. Ако не беше този спътник, наклонът на оста на въртене би бил съвсем различен и климатът на планетата не би предразполагал към поява на живот, пише Утро.ру.

Но специалисти от НАСА смятат, че отсъствието на естествения спътник не е задължително да прави планетата ни безжизнена. "В нашата Вселена може да има много повече обитаеми светове", казва Джек Лисойер от Изследователския център Еймс към НАСА.

Теорията за важната роля на Луната в появата на живот на нашата планета е издигната през 1993 г. от Жак Ласкар от Парижката обсерватория. Той твърди, че естественият спътник допринася за запазването на наклона на земната ос. Луната не позволява на гравитационното поле на Юпитер да промени този ъгъл от обичайните за нас 23 градуса. Според изчисленията на френския астрофизик гравитационното поле на Юпитер е достатъчно мощно, за да накара да се отклони земната ос на въртене с 85 градуса, ако не съществуваше Луната.

Той прибавя към това разчет на траекторията на завъртането на нашата планета около Слънцето и изяснява, че наклонът би бил непостоянен и би се менил от 0 до споменатите 85 градуса, предизвиквайки залитане от една страна на друга. Това би довело до доста резки климатични промени. В такъв случай големите сухоземни организми, като хора или животни, не биха могли да оцелеят.

Тази теория е призвана да докаже уникалността на живота на Земята, тъй като се смята, че по-малко от 10% от другите планети имат подобни спътници. Луната се е образувала от отломки, останали след сблъсъка на Земята с голямо космическо тяло, а случаите на такива сблъсъци са крайно редки, дори в мащабите на Вселената.

Джек Лисойер решава да влезе в спор с френския си колега. Заедно с група програмисти той създава модел на Слънчевата система, но без Луната. Те правят изчисления какви промени би претърпяла нашата планета за 5 млрд. г., което съответства на нейната възраст сега. Оказва се, че отклонението на оста би варирало между 10 и 50 градуса, освен това то би станало постепенно. А в дадени периоди наклонът дори би бил постоянен в течение на 500 млн. г.

Такива условия изобщо не вредят на климата и съответно на възникването и еволюцията на жизнените форми от примитивни към по-сложни. С това мнение е напълно съгласен Дарен Уилямс от Университета в Пенсилвания, който добавя, че естествен спътник от рода на Луната дори може да навреди.

"Всичко зависи изключително от системите, с които имаме работа. Тук трябва да се отчитат много фактори: скоростта на въртене, траекторията на орбитата, силата на притегляне на спътника и т.н. Някъде спътникът може да се яви тази причина, която не позволява условията за живот да възникнат", коментира той новото изследване.

Излиза, че не може да се говори за нашата уникалност във Вселената, тъй като Луната изобщо не гарантира наличието на условия за живот. За това къде могат да живеят извънземните, се опитва да разкаже Макъл Гоуанлок от Хавайския университет. Основавайки се на резултати от наблюдения, той предполага, че 1,2% от звездите в Галактиката може, подобно на Слънцето, да имат обитаеми планети. Това означава, че може да съществуват повече от милиард други светове. А тези планети може да се намират в ядрото на Млечния път. За това бил създаден специален компютърен модел на обитаемостта на Галактиката.

Интересно предложение прави Вячеслав Докучаев от Института по ядрена физика към РАН. Неговите разчети показват, че ако черната дупка е достатъчно голяма, то в нея може да се поместят няколко планети, които ще се въртят по сложна орбита около нейния център.

Черната дупка, както е известно, поглъща всичко, което прелита около нея, включително звезди, планети и дори светлина. Така наскоро астрономи изясняват с помощта на орбиталния телескоп Hubble, че черната дупка в съзвездието Дракон е унищожила оказалата се наблизо звезда. Мощната гравитация разкъсала звездата на части, което предизвикало поток силно гама-излъчване. Това било уловено от орбиталния телескоп на разстояние 3,8 млрд. светлинни години.

Освен това, ако планетите по някакъв начин попаднат в черна дупка, там за тях може да е достатъчно светло благодарение на "уловената" светлина. Затова там дори може да съществува живот. Включително, според Докучаев, и разумен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

39

Анонимен

преди 12 години

А ползата от дянков каква е ?

38

до

преди 12 години

"нещо като -"има предположение, че в ядрото на Млечния път се намира свръхплътна зона, която хипотетично може да се окаже черна дупка"."Нещо си се объркал. Може би искаш да кажеш : "има ДОКАЗАТЕЛСТВА", че в центъра на млечиия път се намират СВРЪХТЕЖЪК ОБЕКТ, който не може да е нищо друго освен свръхмасивна черна дупка".

37

7

преди 12 години

А в древните книги на различните народи май нищо не се споменава за Луна, що ли така?

fallback