Страхът, който на пръв поглед може да ни се стори изчезнал, всъщност се прикрива и се съхранява в специализирани нервни вериги, пише американското онлайн-издание PLoS Computational Biology.
До този извод стигнал екип от невробиолози от университетите във Фрибург, Базел и Бордо. Учените подложили
опитни мишки едновременно на неутрален звуков стимул и на неприятно въздействие. Така звукът започвал да предизвиква страх у животните. Но ако същият този сигнал бивал повтарян без неприятното усещане, мишките бързо свиквали да не се боят.
А при повтаряне на първоначалната комбинация - звук и дискомфорт, признаците на страх веднага изплували. Изследователите решили да установят къде се "потапят" фобиите и как се се появяват повторно в пълния си потенциал.
Екипът, воден от проф. Йоанис Влахос, идентифицирал две групи нервни клетки, ситуирани в амигдалата, които изпълнявали противоположни функции в този процес. Едната група отговаряла за предизвикването на страх, докато другата действала за неговото елиминиране.
Втората група потискала първата, като не й позволявала да предава сигнали на други участъци от мозъка.
Но в този процес невронните връзки, които предизвиквали "кодирането" на страха, продължавали да съществуват под "прикрита форма". А когато втората група спирала да действа, "скритите вериги" веднага били реактивирани.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
2
До 1
преди 13 годиниХубав коментар, но не е за новина от тоя сайт :-)
1
Не е точно така
преди 13 годиниСтрахът от нещо има и положителна страна, изгражда опитът. Благодарение на опита, ние надрасваме и подтискаме страхът. Разликата между мишките е огромна. Човек има изградени предни полукълба, има асоциативна памет, може да разсъждава, да прецени степента на заплахата и съответно да вземе решение. И това става мигновенно. А мишката действува първосигнално, само за да се оцелее.