Учени заявиха, че отделен вид предшественици на човека, идентифициран въз основа на открити кости в Сибир, е съжителствал и се е кръстосвал с други видове прародители на човека, съобщи Асошиейтед прес.

Като сравнил ДНК от въпросния вид с такава от съвременни хора, международен екип от учени под ръководството на антрополога Сванте Паабо от института "Макс Планк" в Германия установил, че предшествениците на човека от Денисовата пещера в Алтай са кръстосвали из цяла Азия. Те са живели преди повече от 30 000 години и, изглежда, са се кръстосвали с прародители на човека, които сега се срещат в Меланезия - група острови, разположени на североизток от Австралия.

За последните няколко месеца това е второто изследване, което използва геноми на предшественици на човека, за да хвърли светлина върху човешката еволюция. През май същата група учени се позова на генома на неандерталеца, за да докаже, че неандерталци са се кръстосали с прародители на днешните неафрикански популации хора. Това се случило в Близкия изток, след като прародители на човека напуснали Африка, преди да се появят в Евразия.

Колкото до хоминидите от Денисовата пещера, новото изследване вероятно е само началото на онова, което можем да научим от генома им, смятат учени от Нюйоркския университет.

Съществуването на нов отделен вид прародители на човека за пръв път бе разкрито преди 9 месеца въз основа на ДНК проби от кост от пръст, открита в Южен Сибир. Няма достатъчно доказателства, за да се определи дали хоминидите от Денисовата пещера са отделен вид, заявиха учените.

Геномът, дешифриран въз основа на кост от пръст, показа, че хоминидите от Денисовата пещера са по-близки роднини с неандерталците, отколкото със съвременния човек. Това означава, че предшествениците на човека от Денисовата пещера и неандерталците са произлезли от отделен клон от семейното еволюционно дърво, за разлика от онзи, с който е свързан съвременният човек.

Учените не знаят какъв е бил външният вид на хоминидите от Денисовата пещера, заяви Дейвид Райх от Харвардския университет.

Учените открили също горен кътник в Денисовата пещера. Той е с по-големи размери и се отличава от зъбите на неандерталеца и на съвременния човек. Нито костта от пръст, нито зъбът са датирани директно. Изследването на намерените наблизо животински кости обаче показа, че останките от хоминидите от Денисовата пещера са на най-малко 30 000 години, а може би и на повече от 50 000 години, отбеляза Райх.

Открити са доказателства, че около 5 на сто от генома на сегашните обитатели на Меланезия могат да бъдат открити в този на хоминидите от Денисовата пещера. Това е знак за древно кръстосване, което изненадва учените. Когато го забелязахме, си помислихме, че е станала грешка, поясни Райх. Оказа се обаче, че навремето хоминидът от Денисовата пещера е кръстосвал из Азия.

Той се е срещал с прародители на човека, които напуснали Африка преди около 55 000 години и стигнали до Папуа Нова Гвинея преди около 45 000 години.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase