Птерозаврите - първите и най-едри летящи гръбначни, познати на учените, са били добре приспособени към тропическите бризове, но вероятно са падали на земята при бури, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Франс прес.

Биолози отдавна си задават въпроси, свързани с аеродинамичните качества на тези гигантски създания, които са съжителствали с динозаврите през мезозоя, преди 220-65 милиона години. Някои учени дори предложиха хипотезата, че птерозаврите, сред които най-известни са птеродактилите, въобще не са можели да летят. 

С  размах на крилете около 12 метра и с тегло, което доближава 200 кг, птерозаврите очевидно са се затруднявали да се издигнат във въздуха. Палеонтологът Колин Палмър от университета на Бристол обаче доказа чрез експерименти, че тези праисторически животни всъщност са били много добре приспособени към някои видове
полет.

Въз основа на фосили Палмър създал  модели на крила на птерозавър, като за целта използвал смола и карбонови влакна. След това тествал резистентността и аеродинамиката на тези крила в аеродинамична тръба, както при изследване на характеристиките на самолетно крило.  

Според Палмър птерозаврите са били приспособени към спокоен полет, като са били носени от топли въздушни течения над склонове на хълмове и крайбрежни райони. Бавният полет и променливата геометрия на крилата са им позволявали да извършат "меко" кацане, намалявайки риска от счупване на относително крехките си кости. Костите на птерозаврите са били кухи и следователно уязвими при сблъсък, отбеляза Палмър.

Бавното кацане е било важно, за да се избегнат наранявания, допълни той. Резултатите от изследването са публикувани в Biological Letters.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase