Съединените щати и Великобритания наложиха тази седмица на Русия нови санкции, под които попадна и Московската борса. В отговор Централната банка на Русия прекрати всички търгове с долари и евро на борсата и обяви, че занапред курсът на рублата ще се определя въз основа на данните от сделките на извънборсовия пазар. От регулатора обясниха още, че борсовият курс юан - рубла ще задава траекторията и за другите валутни двойки и ще бъде ориентир за участниците на пазара.

От Кремъл изразиха увереност, че Централната банка може да гарантира стабилността на пазарите и добавиха, че подготвят ответни действия. Междувременно лидерите на страните от Г-7 се договориха на срещата си в Италия да предоставят на Украйна заем от 50 милиарда долара, който да бъде изплатен с доходите от замразените руски активи.

Как ще повлияят новите санкции на руската икономика? Означава ли отказът от американския долар по-голяма зависимост от китайския юан? И защо въпреки безпрецедентните западни санкции Русия продължава успешно да финансира войната си срещу Украйна? Темата коментира пред БНР руският икономист Максим Блант.

Какво ще стане с курса на рублата, след като на Московската борса бяха прекратени търговете с долари и евро? Засега сякаш не се наблюдава нито паника, нито срив на националната валута.  

"Не се наблюдава нито паника, нито срив на рублата, но последствията ще могат да бъдат оценени след известно време, когато стане ясно колко компании и банки са използвали борсата и борсовия клирингов център като структура, чрез която могат да се извършват преводи и плащания в долари. Ако са много, със сигурност ще има последствия. Ще има проблеми при вносителите, които използваха борсовите си сметки за плащането на определени стоки. Следователно ще възникне проблем с вноса, което обаче не значи, че рублата ще се срине. По-скоро ще се укрепи.  

Трудно е да се задоволи търсенето на руския пазар. Въпреки повишаването на основния лихвен процент Централната банка не може да сдържа цените. Очаква се през юли отново да вдигнат основната лихва. Инфлацията расте не заради кредитите и лихвите, а заради бюджетното финансиране на военнопромишления комплекс и разходите за войната.  

Работникът, който произвежда снаряди и танкове, получава заплата. Тези снаряди и танкове не участват в задоволяването на търсенето. Сключилите договори с министерството на отбраната и роднините на загиналите получават щедри възнаграждения. Това пак по никакъв начин не влияе на задоволяването на търсенето. Колкото по-голям дял заема военнопромишленият комплекс в индустриалното производство, толкова повече ще се увеличава този разрив между търсене и предлагане.  

Проблемът е, че няма доверие в рублата. Всички очакват поредния срив. Използва се всеки повод да се купят долари, макар че в днешна Русия не е ясно какво точно може да се прави с доларите и еврото. Още през 2022 г. някои банки, особено тези, които попаднаха под санкции, въведоха допълнителни такси за сметките в долари и евро. Да заминеш някъде в чужбина с руска банкова карта след изтеглянето от Русия на Visa и Mastercard, е напълно безсмислено. Доларовата сметка е нещо красиво, на което можеш да се любуваш, без да знаеш как точно да го използваш."  

Може ли да кажем, че суверенитетът на руската икономика от щатския долар се превръща във все по-голяма зависимост от китайския юан?

"Безспорно Китай стана основният търговски партньор на Русия, а юанът и рублата - основна валутна двойка на Московската борса - нещо, което казаха и от Централната банка. Зависимостта на Русия от китайската икономика е много по-голяма, отколкото която и да било зависимост на Руската федерация преди войната.  

Какви са опасностите? Първо, руският бизнес се оплаква, че китайците не искат да доставят в Русия оборудване за производството на стоки, а предпочитат да доставят готова продукция. Това е изгодно за Китай, защото той получи не най-големия в света, но като цяло нелош пазар, който беше напуснат от конкурентите. Автомобилите, които се продават в Русия, са китайски. Те или се внасят готови от Китай, или се сглобяват в Русия и се продават под марките "Волга", "Москвич" и т.н. Да не говорим за електронните устройства, компютрите, битовата техника и какво ли още не.  
Китай има възможност да диктува условията. Той купува руските петрол и газ с голяма отстъпка. Наскоро Ройтерс публикува данните от изследване, според които още преди войната Русия е продавала на Китай газ по тръбопровода "Силата на Сибир" четири пъти по-евтино, отколкото на европейския пазар. Оттук идват и фантастичните загуби на "Газпром". През миналата година акциите на компанията се сринаха, защото бъдещето й е неясно. Това доказва, че доставките в Китай не компенсират загубата на европейския пазар и че вътрешният пазар също не носи приходи.  

За втора поредна година Путин се опитва да прокара проекта за газопровод "Силата на Сибир 2", но според информация на Ройтерс и Блумбърг китайците искат да получават газа на цени, близки до тези на вътрешния пазар. Тази абсолютна зависимост напомня за зависимостта на Минск от Москва. Пазарът беше даден изцяло на китайците и те определят цените на това, което купуват и продават."  

Как ще коментирате решението на лидерите на Г-7 на срещата им в Италия да използват доходите от замразените руски активи в полза на Украйна?

"Войната продължава прекалено дълго. Страстите се успокоиха. Все по-трудно е да се обяснява на данъкоплатците на Запад защо помагаме на Украйна, след като имаме на разположение едни милиарди. Следователно е ясно, че рано или късно тези пари ще отидат за Украйна вместо парите на американските, италианските, френските, българските и полските данъкоплатци, които започват да недоволстват."

Нека уточним, че става дума за доходите от замразените руски активи, а не за самите активи. И все пак възможно ли е на някакъв етап да се стигне до използване на активите?  

"Мисля, че рано или късно ще стигнат и до активите. Решението за използване на доходите от активите беше прието от Европейския съюз преди няколко месеца. Позицията на Япония по този въпрос беше по-предпазлива и затова решението се прие от Г-7 едва сега, а Съединените щати и Европейският съюз се бяха договорили предварително."  

Оставам с впечатлението, че каквито и санкции да въвежда Западът, Русия намира начин да продава това, с което разполага и да купува това, от което се нуждае, за да може да продължи да води войната срещу Украйна.  

"Ако се върнем към началото на нашия разговор за санкциите срещу Московската борса, и мен, и вероятно ръководството на Централната банка ни изненада фактът, че те бяха въведени едва сега. Ответните мерки на подобен тип санкции бяха разработени още през 2022г., а сега просто бяха задействани. Следователно въвеждането на санкциите "на час по лъжичка" не е много ефективно. Защото каквито и административни ограничения да въвеждате, бизнесът винаги намира вратички, през които да ги заобиколи.  

Второ, не всички реагират толкова остро на войната в Украйна. Даже Грузия, която пострада от руската агресия и загуби два свои региона - Южна Осетия и Абхазия, не се отказва от руските пари. Да не говорим какво е за китайците някаква си Украйна. Или за африканските и латиноамериканските страни, които едва ли са чували за Украйна и единственото, което ги интересува, е да спечелят някакви пари тук и сега. Погледнете с каква отстъпка се продава руският петрол! До ден-днешен ми е трудно да осъждам индийците, които се превърнаха в едни от най-големите износители на петролни продукти в света. Какво са за страна с население от милиард и половина души десетките хиляди, които загиват някъде в далечна Украйна?

Най-голямата загадка за мен е защо до ден-днешен един от основните маршрути за доставка на руски газ в Европа преминава през територията на Украйна. Просто главата ми не го побира. Санкциите са странни, но в същото време не може да се каже, че са напълно неефективни. Това би било невярно. Постепенно примката се затяга. Ясно е, че през първата година и половина от началото на войната развитите страни въвеждаха много на брой нови санкции. След това концепцията се промени и това е правилно. Започнаха да се опитват да затварят вратичките за заобикаляне на вече въведените санкции.  

В края на миналата година американският президент Джо Байдън подписа указ за вторични санкции по отношение на банките. Банките от Обединените арабски емирства до Грузия започнаха да затварят сметките на руснаците и се наложи да се търсят други обходни пътища. Ако говорим за Китай, който е основният доставчик на всичко, от което Русия се нуждае, китайските банки и компании внимават и действат включително чрез Северна Корея. Китай си има такъв придатък, нещо като Беларус, който се смята на маргинален, но може да се използва за подобен тип операции. Неслучайно Путин отива в Пхенян и Русия ще развива със Северна Корея всевъзможно сътрудничество: от търговско-икономическо до туристическо.  

Може ли да бъдат затворени тези вратички? Безспорно може. За целта обаче Съединените щати трябва да се договорят с Китай. И не така, както го прави държавният секретар Антъни Блинкън. Според мен неговият подход не е правилен, макар че не съм политик, а икономист. Като икономист разбирам, че да се отправят заплахи към Китай е напълно безсмислено. Китайците ще ви изслушат, ще поклатят глава и ще ви разкажат за многополюсния свят.  

Ако на Китай бъде предложено прекратяване на търговската война, която започна още Доналд Тръмп, и ако в замяна на отказ от руския пазар бъдат отворени пазарите на Европа и Съединените щати, които в момента се затварят за китайски стоки с всякакви мита и ограничения, вероятно руската икономика, руският военнопромишлен комплекс и властта в Русия ще се почувстват далеч по-некомфортно, отколкото в момента. За разлика от Доналд Тръмп, Си Цзинпин може да прекрати войната ако не за един ден, то за седмица. И да я прекрати така, както би искал цивилизованият свят."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Китай
• Русия
• войната в Украйна
• Максим Блант