Трябва ли Западът да се страхува от ядрената реторика на Путин?

Президентът Путин повиши опасността от ядрени удари срещу Запада, като обеща да отмъсти, ако забележи посегателство върху руска територия.

За мнозина тази реторика се чувства едновременно тревожна и дълбоко позната. Трябва ли да внимават Европа и САЩ?

Наблюдателите на руската сцена отдавна играят Путин бинго с публичните му изяви. Повече от две десетилетия и половина годишната му пресконференция, телефонните и видео разговори с хората и годишното му обръщение към депутатите се отклониха към познатите теми.

Любимите карти за бинго на Путин са моралната деградация на Запада, бързият технологичен напредък на руските оръжия, сплотеността (единството) на руската нация и необходимостта от повишаване на раждаемостта.

Всички присъстваха в последната реч във форми, които Путин е повтарял десетки пъти. Неговият език относно военното отмъщение обаче беше особено остър.

Путин обвини Запада, че избира цели за удари на руска територия и се готви да изпрати войски на НАТО в Украйна. Той предупреди "интервенционистите", които биха могли да напреднат в Русия, че ще има "трагични последици", които далеч надхвърлят отговора на минали нашественици като Хитлер и Наполеон. Имайте предвид, че Москва смята части от Украйна, които е завзела, за неделими региони на Руската федерация .

Дрънкането на Путин със саби не е нещо ново. В първия ден от нахлуването си в Украйна, 24 февруари 2022 г., той заяви: "Който се опита да ни попречи... трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до последствия, каквито никога не сте срещали в историята си."

Но коментари в речта ву дойдоха на фона на възмущението в Москва - било то истинско или измислено - относно присъствието на западни агенти в Украйна.

Високопоставен служител на европейската отбрана каза пред Financial Times тази седмица, че специални сили от западни страни вече са на място в Украйна, докато New York Times съобщи, че ЦРУ финансира и частично оборудва "шпионски бункери", за да проследява движението на руски войски и да предоставя разузнаване за насочени ракетни удари.

Това стана след като френският президент Макрон каза, че не може да изключи изпращането на войски в Украйна, тъй като Русия "се стреми да завземе още територия".

Каква е червената линия на Русия по отношение на участието на НАТО в Украйна и колко далеч може да стигне в отговор на възприеманите заплахи, е трудно да се калибрира.

Класифицирани руски военни досиета, изтекли тази седмица, показаха, че официални лица в Москва са имали много по-нисък праг за използване на тактически ядрени оръжия, отколкото някога са признавали публично. По-рано Путин каза, че ядрените оръжия могат да бъдат разположени, ако Русия е изправена пред екзистенциална заплаха, но файловете предполагат, че те могат да бъдат използвани за постигане на редица по-офанзивни цели като "спиране на агресия" или предотвратяване на руските сили да загубят битки или територия.

Някои анализатори смятат, че последните забележки на Путин са били само буфер преди президентските избори в Русия следващия месец. Други предупреждават, че той не е рационален актьор и може да избухне неочаквано. Това, че толкова малко анализатори прогнозираха нахлуването на Путин в Украйна, въпреки признаците, е силно напомняне: подценявайте го на свой риск.

Анализът е на Том Парфит за The Times

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase