Един страхлив и отчаян Путин: Какво следва за него след смъртта на Пригожин?

Случайно бях на вечеря с някои висши западни военни офицери, когато избухна новината за смъртта на шефа на наемниците от Вагнер, Евгений Пригожин. Нямаше голяма изненада, че Владимир Путин си отмъсти на лейтенанта, който марширува към Москва през юни, а по-скоро, че убийството стана толкова скоро след като Путин публично го помилва - и че беше толкова показно. "Това променя цялата игра", отбеляза запознат, защото "кой може да се довери на шефа сега?"

Путин може да се надява, че смъртта на Пригожин ще утвърди силата му и ще накара критиците му да замлъкнат, но това е преломен момент. Царят изостави стария социален договор със своя елит и се върна към страха и насилието, за да поддържа колебливия си режим. Както каза един руски вътрешен човек, "Не съжалявам, че Пригожин си отива, но той беше творение на Путин. Ако той не може да контролира дори някой, който е нищо без Путин, ако може само да го убие, тогава дали той е нещо повече от терорист, който контролира всички ни с пистолет?"

Фатално развалена сделка

Путин даде сигнал за отлагане на екзекуцията на Пригожин. Първоначално той го заклейми като предател, след това се срещна с него в Кремъл, официално помилва него и хората му и впоследствие го покани на срещата на върха за Африка миналия месец в Санкт Петербург. Сделката беше ясна: шефът предлагаше на Пригожин шанс, ако не да изтрие дъската, то поне да докаже подновената си лоялност и полезност, подпомагайки работата на "Вагнер" и по този начин непряко руското влияние в Африка.

Путин нямаше нужда да му дава фалшиво чувство за сигурност, нито имаше нужда Пригожин да бъде свободен, докато следователите проучваха кой друг може да е замесен в бунта. По-скоро Путин изглежда е променил решението си и е решил, че бизнесменът е твърде опасен, за да го остави жив или просто трябва да докаже решимостта си.

Проблемът е, че по този начин той наруши една сделка. Андрей Кортунов, бивш генерален директор на Руския съвет по международни въпроси, отбеляза: "Путин даде много ясно обещание да не преследва Пригожин и определено защитниците на Путин биха казали, че той обикновено държи на личните обещания, които дава."

Общоприето е, че Пригожин и други високопоставени фигури на "Вагнер" са били убити, когато частният му самолет се разби в сряда, докато летеше от Москва за Санкт Петербург. Въпреки някои твърдения, че самолетът е бил свален, преобладаващото мнение е, че той се е разбил не в резултат на "механични проблеми", а на бомба.

Фашизмът идва в Русия

В убийството често има театралност: независимо дали става въпрос за продължителна смърт от радиационно отравяне или куршум в главата, методът отразява не само възможността, но и очакваната публика. Разузнавателните служби на Путин са извършили много мръсна работа в миналото, но това е първият път, когато такъв "зрелищен" метод е използван у дома. Няма нищо тънко в това. Щеше да бъде достатъчно лесно да арестуват Пригожин или да се отърват от него с по-тихи средства, но това имаше за цел да предаде огромна и безразлична власт.

Рискът е, че изглежда повече като отчаяние. Руски служител призна: "Това очевидно показва, че Путин е уплашен. Също така няма смисъл, когато Пригожин беше приел грешката си и беше отишъл да изпълнява своите поръчки в Африка."

Това, че Путин – който е пренебрегнал договорите и се е противопоставил на международното право – може да наруши обещание, може да изглежда тривиално, но неговата система зависи не толкова от законите и конституцията, колкото от кимането и намигането, намеците и разбиранията. Разбира се, Пригожин наруши правилата с бунта си, сега е ред и на Путин.

Елитът се чувства все по-неудобно. Не е задължително да си въобразяват, че са следващите, но това предполага, че Путин става все по-непостоянен и хватката му върху системата е по-слаба, а не по-силна. Гореспоменатият руски служител призна, че търси начини да измъкне семейството си от страната: "Ние започнахме тази война в името на борбата с фашизма, но по някакъв начин тя доведе фашизма в нашата страна. Дори когато войната свърши, не мога да видя връщане към нормалното, не без големи промени, промени на самия връх."

Параноята властва

Губейки контрол, Путин стига до контрапродуктивно преуморяване. Това има по-широки последици за интересите на Русия.

В същия ден като убийството на Пригожин, генерал Сергей Суровикин е освободен от длъжността командир на въздушно-космическите сили. Той беше високопоставен деятел, някога спряган за най-вероятния наследник на генерал Валери Герасимов като началник на Генералния щаб. Той обаче се смяташе за близък до Пригожин. По време на бунта той изнесе видео обръщение към бойците на "Вагнер", призовавайки ги да се оттеглят, което притежаваше цялата спонтанност и ентусиазъм на видеозапис със заложници.

Суровикин беше задържан от ФСБ, основната агенция наследник на КГБ, и разследван за твърдения, че е знаел за бунта предварително. Вярно или не, това беше и възможност за все по-непопулярния Герасимов да отстрани потенциален съперник. Въпреки че подробностите все още са неясни, има разкази за цял набор от висши и средни офицери, разследвани, уволнени или преместени на незначителни длъжности под този предлог.

По думите на един източник от британското разузнаване: "Между параноята на ФСБ и тази на Герасимов е отворен сезон за всеки, който има злоба да тръгне след враговете си" Резултатът, каза той, е, че "офицерите, които трябва да се бият с украинците, вместо това се борят за своето политическо оцеляване".

Яростта на "турбопатриотите"

Това разпалва яростта на ултранационалистическите "турбопатриоти". Те подкрепиха нахлуването в Украйна, но се разочароваха от некомпетентността, корупцията и, както те го виждат, слабостта на военните усилия. Путин се поколеба да ги потисне толкова безмилостно, колкото и либералната опозиция, защото те подкрепиха войната, но и защото са непропорционално представени в силите за сигурност. Те бяха последната допустима "лоялна опозиция".

След бунта обаче Путин се обърна срещу тях. Миналия месец бившият офицер от ФСБ Игор "Стрелков" Гиркин беше арестуван и обвинен в "екстремизъм". Изглежда, че целта е била да се запушат "турбопатриотите", но смъртта на Пригожин само ги активизира. Говори се за отмъщение за него и въпреки че не трябва непременно да приемаме това за чиста монета, те несъмнено са ядосани и разочаровани. Самият Гиркин отбеляза, че смъртта на Пригожин е знак, че Русия се връща към дните на "дивите 90-те години", когато политическите убийства бяха нещо обичайно, защото държавата беше толкова слаба.

Това не означава, че скоро можем да очакваме нови бунтове. Въпреки това, както каза един офицер от американското разузнаване: "Путин отчуждава същите хора, от които ще зависи, ако се изправи пред сериозни проблеми с елитите."

Страх, но без вяра

На Путин пука ли му? Бунтът ускори съществуващ процес, заличавайки последните следи от един по-ранен путинизъм, който управляваше чрез кооптиращи елити, подкупвайки обществеността и, където е възможно, възпирайки, вместо да елиминира критиците. Смъртта на Пригожин е пиротехническо повдигане на завесата към нова стратегия.

У дома, както и във войната, Путин изглежда разчита да надживее враговете си. Докато отказва победа на Киев на бойното поле, надеждата му е, че може да издържи, докато "умората от Украйна" не накара Запада да се измори да го подкрепя, особено ако Доналд Тръмп си върне Белия дом през 2024 г. По същия начин, на вътрешния фронт , докато неговите политически технолози започват да планират хамбитите и измамите, от които ще се нуждаят, за да претендират за неправдоподобните 80 процента от гласовете за Путин на изборите догодина, той се надява, че може да сплаши и да надживее всяка опозиция, докато успее да претендира за успех в Украйна.

Човек обаче може да се чуди дали един 70-годишен може да разчита, че времето е на негова страна, тъй като рублата се срива, тъй като все повече и повече руснаци се връщат от фронта в чували за трупове или физически и емоционално белязани, и тъй като дори неговите собствени елитите се страхуват, но вече нямат вяра в него.

Връщане назад обаче няма.

След бунта хвърленият в затвора опозиционен лидер Алексей Навални написа, че "няма по-голяма заплаха за Русия от режима на Путин", не на последно място защото "дори неизбежната му гибел ще създаде заплаха от гражданска война".

Самият Путин често си играеше със страховете у дома и на Запад, че всеки наследник може да бъде още по-лош. Но колкото повече той нарушава обещанията и правилата чрез страх и произволно насилие, толкова по-вътрешният му кръг може да е готов да поеме този риск.

Коментарът е на професор Марк Галеоти за The Times. Той е автор на повече от 20 книги за Русия, последната от които "Войните на Путин: от Чечня до Украйна" е публикувана във Великобритания от Bloomsbury

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase