Снимка: БГНЕС

След по-малко от месец до годишните чествания на Деня на победата в Русия, Кремъл предприе крайно необичайната стъпка да отмени редица военни паради в регионалните столици. Планираните паради за отбелязване на съветската победа над нацистка Германия през Втората световна война бяха отменени в Курска и Белгородска област, които граничат с Украйна. Честванията на Деня на победата в окупирания от Русия Крим също бяха отменени.

Отмяната официално се дължи на опасения за сигурността, свързани с продължаващата руска инвазия в Украйна. Въпреки това много коментатори спекулират, че Москва все повече изпитва недостиг на танкове и разбираемо е нетърпелива да избегне подчертаването на мащаба на загубите, понесени от руската армия в Украйна. Независимо дали истинската причина са проблеми със сигурността или недостиг на оборудване, решението за отмяна на тазгодишните паради за Деня на победата представлява болезнен удар за Владимир Путин, който намеква за мрачната реалност зад оптимистичните пропагандни презентации на Москва за колебливата му инвазия в Украйна.

Докато светът наблюдава развитието на руската инвазия в Украйна, UkraineAlert предоставя най-добрата експертна информация и анализ на Атлантическия съвет за Украйна два пъти седмично.

Ежегодните чествания на Деня на победата в Русия са тясно свързани лично с Путин. По време на управлението си той поставя съветския опит от Втората световна война в основата на усилията за възстановяване на руската национална гордост след предполагаемите унижения от 90-те години. Путин трансформира традиционното руско благоговение пред съветските военни усилия в квази-религиозен култ към победата, пълен със собствените си догми, празнични дни и еретици. Самият Ден на победата се превърна в най-големия празник в годината, като поражението на нацистка Германия беше издигнато над всички други събития и постижения като определящ момент в руската история.

Този култ към победата отдавна задава тона в руската политика и обществен живот. Вътрешни и чуждестранни опоненти на режима на Путин са рутинно атакувани като "фашисти", като всякакви текущи проблеми се разглеждат през поляризиращата призма на Втората световна война. Тази тенденция никъде не е по-очевидна, отколкото в официалния руски подход към Украйна. Години наред украинските власти бяха неоснователно заклеймявани като "нацисти", докато настоящата инвазия в страната се представя като модерно продължение на борбата срещу Адолф Хитлер.

Значението на Деня на победата за националната идентичност в Русия на Путин и тясната връзка на празника с войната в Украйна правят отмяната на парада тази година особено неудобна. Други обществени тържества могат да бъдат отложени или изоставени без много шум, но неотбелязването на Деня на победата показва сериозни проблеми, които е трудно да се прикрият дори в строго контролираната информационна среда на Русия. Докато кремълските пропагандисти продължават да настояват, че нахлуването в Украйна върви по план, очевидната неспособност на властите да гарантират сигурността в Русия по време на този най-важен от националните празници предполага друго.

Докато традиционните събития за Деня на победата няма да се проведат на 9 май в някои руски регионални столици, главният празничен парад на страната в Москва трябва да продължи по план. Путин обаче вероятно няма да има какво да празнува. През последните месеци неговото нахлуване срещна поредица от неуспехи както на военния, така и на дипломатическия фронт, които оставят перспективата за победа по-далечна от всякога.

В Украйна руските усилия да започне голяма офанзива се провалиха през първите три месеца на 2023 г., като руската армия постигна само номинални печалби, въпреки че понесе катастрофални загуби както в хора, така и в оборудване.

Големият брой жертви и разчитането на самоубийствени атаки от "човешка вълна" доведоха до рязко падане на морала сред нахлуващата армия на Путин, като наскоро мобилизираните войски са особено склонни към деморализация. От началото на годината в социалните медии бяха публикувани десетки видеоклипове, включващи групи руски войници, които се обръщат към Путин и други държавни служители, докато се оплакват от лоши условия, тактикато на "пушечно месо" и тежките загуби. Това подхранва съмнения относно способността на руската армия да организира големи настъпателни операции.

Междувременно зимната бомбардировка на Русия срещу гражданската енергийна инфраструктура на Украйна изглежда е завършила с провал. Путин се надяваше да унищожи украинската енергийна мрежа и да замрази украинците в подчинение, но комбинация от креативност и подобрена противовъздушна отбрана позволиха на Украйна да продължи да свети. В знак, че най-лошото от кризата вече е приключило, Украйна възобнови износа на електроенергия към съседните европейски страни в началото на април.

Нито има признаци, че подкрепата на Запада за Украйна ще отслабване. Напротив, през първите три месеца на 2023 г. партньорите на Украйна разшириха военната си помощ, за да включат артикули, които преди бяха табу, като модерни бойни танкове и изтребители от съветската ера. Путин все още се надява, че може да надживее Запада в Украйна, но международната опозиция срещу неговата инвазия в момента изглежда по-силна от всякога. Всъщност тази продължаваща решителност на Запада беше ключовото послание зад февруарското посещение на американския президент Джо Байдън в Киев.

През март имаше още лоши новини, когато Международният наказателен съд в Хага обвини Путин във военни престъпления заради ролята му в масовото отвличане на украински деца. Въпреки че не се очаква руският диктатор да се яви скоро в съда, обвинителният акт е сериозен удар върху престижа на Путин, който подкопава статута му както в страната, така и на международната сцена. Седмици по-късно Финландия се присъедини към НАТО в ход, който повече от удвои дължината на общите граници на Русия с военния съюз. Дори силно рекламираното посещение на Си Дзинпин в Москва не успя да повдигне настроението, като китайският лидер предложи много баналности, но малко като конкретна подкрепа.

Тези неблагоприятни обстоятелства ще направят работата на Путин още по-трудна, тъй като той се опитва да удари правилната нотка в тазгодишното обръщение за Деня на победата. Тъй като няма какво да очаква с нетърпение, той вероятно ще потърси вдъхновение от славата на миналото. Въпреки това сравненията между Втората световна война и сегашното затруднено положение на Русия може да не се окажат много ласкателни. В разгара на нацисткото настъпление в края на 1941 г. Москва организира ежегодния парад на Октомврийската революция на Червения площад с мощта на нахлуващата германска армия, разположена само на няколко мили. За разлика от това, сега Путин очевидно не е в състояние да защити Русия срещу далеч по-скромната заплаха, идваща от страна, която очакваше да завладее само за три дни. През цялата епоха на Путин Денят на победата е служил, за да демонстрира възраждащата се сила на Русия, но тази година празникът може да се превърне в символ на нарастващата слабост на неговия режим.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase