Този месец Русия и Китай предизвикват ново безпокойство във Вашингтон. Това е преди всичко заради техните сценично организирани прояви на дипломатическо единство по темата за Украйна и други теми.

Всичко обаче се свежда и до пари: по време на посещението на президента на Китай Си Дзинпин в Москва през март президентът на Русия Владимир Путин обеща да приеме юана за "разплащания между Русия и страните от Азия, Африка и Латинска Америка", за да измести долара.

Москва и без това все повече използва юана за нарастващата си търговия с Китай и го включва в резервите на централната си банка, за да намали експозицията си към „токсични“ активи, както определя американските активи.

Дали това има някакво значение? Доскоро повечето западни икономисти биха казали, че не. Все пак отдавна се предполага, че затвореният характер на капиталовата сметка на Китай е пречка за по-широкото използване на националната валута на страната.

Точно сега обаче изявлението на Путин носи необичайно емоционален удар. Една от причините е, че има опасения, че банковите сътресения в САЩ този месец, инфлацията и надвисналата битка за тавана на дълга правят базираните в долари активи по-малко привлекателни.

"Доларът поевтинява, за да се финансира спасяването на банките", коментира наскоро либертарианският икономист Питър Шиф, който повтаря широко разпространен сред американската десница възглед. Междувременно Джим О'Нийл, бившият икономист на Goldman Sachs, който лансира абревиатурата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР), публикува статия, в която твърди, че „доларът играе твърде доминираща роля в глобалните финанси“ и призовава нововъзникващите пазари да намалят рисковете си.

Другият фактор, който предизвиква безпокойство, е, че преди посещението на Си в Москва саудитското правителство обяви, че ще започне да фактурира част от износа на петрол за Китай в юани. Отделно Франция току-що направи първата си продажба на втечнен природен газ в юани, а Бразилия прие валутата за част от търговията си с Китай.

Няма абсолютно никакви признаци, че тези символични жестове нараняват зелените пари в момента. Да, делът на долара в глобалните резерви е спаднал от 72 процента през 1999 г. на 59 процента, тъй като централните банки все повече диверсифицират своите инвестиционни фондове и отхвърлят фиксираните валути. Също така е вярно, че появата на дигитални валути на централните банки може теоретично да ускори тази диверсификация, като улесни неамериканските централни банки да работят директно една с друга в собствените си валути.

Доларът обаче все още доминира на дълговите пазари и обемът на доларите, държани в чужбина, скочи през този век. Една поразителна и пренебрегвана подробност за сътресенията от този месец е, че валутата е запазила своята „почти рекордна сила спрямо валутите на Г-10 и нововъзникващите пазари“, както наскоро писа в Twitter Робин Брукс, главен икономист на Института за международни финанси.

Целият анализ - в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• Китай
• САЩ
• Русия
• долари