Политико: Путин губи, какво следва?

Губещият Владимир Путин се втурва към все по-отровни планове и принуждава западните столици да играят в неговите убийствени сценарии.

Руският президент тероризира украинците в градове, които са далеч от фронтовата линия на войната. Той е заподозрян, че е наредил саботаж на газопроводите към Европа. И, което е най-ужасяващо, той заплашва с ядрена война.

И всичко това в рамките на няколко седмици.

Сега западните лидери се опитват да планират каквото и да е следващо действие на все по-непредсказуемия лидер. Те се страхуват от още по-преувеличени версии на това, което вече се е случило: още терористични кампании за унищожаване на енергийните съоръжения на Украйна преди зимата; още нарушения в инфраструктурата, захранваща европейското общество; още ядрени саблени атаки, пише "Политико".

Целта, казват анализатори и служители, е да се изчерпят търпението и ресурсите на Запада - по същество се играе дълга игра с надеждата да се подклажда разцепление на Запада преди загубата на бойното поле.

"Руските сили ще бъдат победени на бойното поле", казва Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа, и добавя: "Руските сили ще бъдат победени на бойното поле: "Украинците са постигнали необратим импулс".

Въпреки че официалните лица не могат да се защитят напълно от всички последни тактики на Путин, те обсъждат какви нови оръжия може да са необходими на Украйна за водене на бойни действия, как да се наблюдава по-добре критичната инфраструктура на Европа и как да се разубеди Путин да нанесе ядрен удар.

"Като съюзници - заяви холандският министър на отбраната Кайса Олонгрен в имейл миналата седмица, - трябва да запазим спокойствие и да не позволяваме на неприемливата му реторика да диктува нашия отговор".

НАТО, казва тя, е подготвена за всеки сценарий.

Ето няколко ситуации, които биха могли да възникнат, и как западните съюзници се подготвят за тях.

Тероризиране на украинското цивилно население

В понеделник сутринта, в изключително символичен ход, руски ракети удариха центъра на Киев по време на час пик - за първи път от юни насам столицата е обект на нападение.

Ракетните удари, заяви един високопоставен дипломат от Централна Европа, са "отмъщение за моста" - препратка към нападението срещу моста, свързващ Крим с Русия.

Но някои експерти се опасяват, че е в ход по-широка кампания. Бомбардировките в понеделник се изсипаха и върху редица други украински градове, някои от които бяха оставени на самотек в продължение на месеци, а нападението продължи и във вторник.

Според украински официални лица целта изглежда са енергийни съоръжения. С наближаването на зимата тези съоръжения са жизненоважни. Целта на Русия, както заяви украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба в Туитър, е да създаде "непоносими условия за цивилното население".

Анализаторите са притеснени от това какво може да последва.

Хайнрих Браус, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който преди това е служил като генерал-лейтенант в германската армия, заяви, че е обезпокоен от факта, че новоназначеният командващ на руските сили в Украйна Сергей Суровикин е смятан за "абсолютно брутален и не се интересува от цивилното население и гражданската инфраструктура".

Възможните отговори варират от нови призиви за нови санкции - полският посланик в ЕС Анджей Садош призова за наказания "възможно най-скоро" - до предоставяне на Украйна на нови видове системи за противовъздушна отбрана.

В понеделник Германия обяви, че ще ускори доставката на усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана IRIS-T на Киев, а до ноември Украйна трябва да получи две произведени в САЩ национални усъвършенствани ракетни системи "земя-въздух", или NASAMS. Президентът на САЩ Джо Байдън поднови собственото си обещание да предложи на страната "усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана", без да дава конкретна информация.

Но въпреки че Киев трябва да получи още американски системи, остава неясно до какви допълнителни системи за противовъздушна отбрана ще има достъп в близко бъдеще - и кой ще ги предостави.

"Цяла Европа не разполага с такъв капацитет", каза Браус, бивш германски и натовски служител, позовавайки се на сравнително малкото инвестиции в противовъздушна отбрана на континента след Студената война.

Според него Украйна се нуждае от системи, способни да покрият цял регион срещу атаки с крилати и балистични ракети - но тази възможност е военно "трудна" и "много скъпа". И дори когато разполага с повече системи, украинското ръководство ще трябва да определи приоритетите си за защита на градовете, районите и съоръженията.

От техническа гледна точка, казва Браус, е почти "невъзможно да се защити цялата" Украйна.

Саботаж на европейското битие

Малко вероятно е Русия да отправи пряко предизвикателство към съюзник на НАТО, но Кремъл изглежда все по-склонен да извади от строя системите, които са в основата на обществата на страните от НАТО.

Първо, имаше експлозии по подводните газопроводи "Северен поток", свързващи Русия и Европа - саботаж с предполагаеми отпечатъци на Кремъл.

След това, през уикенда, някой прекъсна кабелите, които поддържат движението на германските влакове, повдигайки въпроса за друг възможен заговор на Кремъл.

Другите възможни сценарии за саботаж са безбройни, което е обезпокоително.

"Имаме много тръбопроводи, петролни и газови, имаме кабели за пренос на данни", каза министър-председателят на Латвия Кришянис Кариниш.

"Просто трябва да повишим собствената си осведоменост за това какво може да бъде уязвимо", каза той в телефонно интервю, "и след това да засилим защитата на нашата потенциално уязвима инфраструктура."

По-рано тази година НАТО призна в актуализиран стратегически документ, че подобни "хибридни атаки" могат да станат достатъчно сериозни, за да задействат клаузата на член 5 на военния съюз, която гласи, че военна атака срещу един съюзник е атака срещу всички.

Във вторник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред репортери, че след инцидентите със "Северен поток" алиансът е "удвоил" присъствието си в Балтийско и Северно море и че съюзниците "увеличават сигурността около ключови съоръжения".

И все пак, въпреки усилията през последните години за повишаване на "устойчивостта" в НАТО, експерти и служители признават, че инфраструктурните мрежи в Европа са толкова обширни - и често собственост на частни компании - че възможностите на правителствата са ограничени.

Националните власти могат да увеличат броя на патрулите по суша и по море - като по този начин увеличат възпиращите мерки - но дори и тогава не е възможно да се наблюдава всичко. Съществува и киберзаплаха, която добавя още едно непосилно измерение.

"Много е трудно" да се прецени предварително къде и как може да се случи атака и да се приемат защитни мерки, каза Браус.

"Като цяло", добави той, "всички сме уязвими."

Трябва да спечелим време

Въпреки че Путин привидно увеличава залозите, според експерти той вероятно се опитва да спечели време, надявайки се, че студеното време ще промени динамиката на конфликта и Западът в крайна сметка ще се умори да въоръжава и финансира Украйна.

"Путин премина от подхода "как да спечеля това?" към подхода "как да избегна загубата?" - каза Марк Галеоти, старши сътрудник в Кралския институт за обединени услуги. Той нарича подхода на руския лидер "стратегическо търпение".

Ходът на Путин да привлече няколкостотин хиляди нови руснаци в борбата е част от този похват, твърдят експерти.

"Цялата цел на това е да се разменят органи за време", каза Ходжис, бивш американски командир.

Западните лидери са наясно, че Путин залага на умората от войната и високите цени на енергията, за да намали обществения интерес към подкрепата на Украйна. В отговор на това в западните столици има усещане, че съюзниците на Украйна трябва да разработят своя собствена дългосрочна стратегия и все още смятат Путин - въпреки неуспехите - за жизненоважна заплаха.

"Проблемът - смята един високопоставен западноевропейски дипломат - е, че той все още е силен или разполага със силни възможности. Нашият отговор на непредсказуемостта може да бъде само предсказуемост. Именно това осигурихме през последните месеци".

Наблюдателите на Русия също така предупредиха, че дългата игра на Москва - независимо дали при Путин или при евентуален бъдещ режим - може да надхвърли далеч Украйна. Русия има богата история на подклаждане на размирици в чужбина, с особен фокус върху бившите съветски държави по източния край на ЕС.

"Смятам, че трябва да сме подготвени за по-нататъшна ескалация", каза Даниел С. Хамилтън, бивш служител на САЩ, който сега е старши научен сътрудник в Института за външна политика SAIS. По време на неотдавнашен дискусионен форум той заяви, че западните правителства трябва да бъдат "подготвени за неуредена ситуация, колкото и на изток да се намира Европа".

На ръба от апокалипсис

Има и перспектива за ядрена война - концепция, която доскоро изглеждаше немислима.

Специалистите предупреждават, че ядрените оръжия остават най-малко вероятната опция за Москва, независимо дали става въпрос за тактическа ядрена бомба с по-ограничена мощност, ядрена бомба, взривена над водата като демонстрация на сила, или тотална ядрена атака.

"Разбираемо е, че се фокусираме върху намеците за използване на ядрено оръжие", казва Галеоти. "Мисля, че сме далеч от това, ако изобщо някога се случи."

"Те ще се превърнат в по-голям парий в света, отколкото някога са били", обеща Байдън през септември, без да предлага конкретни данни.

"Не съм сигурен, че ще отговорим със същото", казва Хамилтън от SAIS.

Но има "много отговори", каза той, които "биха имали последствия".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase