Русия разполага в Беларус 20 000 мобилизирани, което застрашава и Украйна, и суверенитета на самата беларуска държава. Това съобщи в телевизионно предаване Андрий Юсов от пресслужбата на украинското военно разузнаване ГУР, предаде УНИАН.

"Задачата, която си поставя режимът на Путин, е да въвлече пълноценно Беларус директно в боевете срещу Украйна. (Беларуският президент Александър) Лукашенко засега се противи. Но виждаме, че натискът се засилва", коментира говорителят.

И заплахата не е само за Украйна. Така се увеличава окупационнният корпус на територията на една независима държава. Това е натиск и върху самия Лукашенко - това е щик, който може да бъде "за" или "против" него. Това, естествено, е сериозна сила, обясни Юсов.
Разузнаването изтъква, че Украйна научава предварително за подобни действия и намерения на Беларус.

"Днес можем да констатираме, че Лукашенко не смята засега да въвлича армията си в пълномащабна операция", допълни представителят на ГУР.

Беларуският диктатор Лукашенко, лоялен към агресивната политика на своя единствен съюзник Владимир Путин, още от първите дни на руското пълномащабно нашествие в Украйна предостави на Кремъл възможността да използва военните бази на Минск. Именно от беларуска територия танковете на Русия пробиха границата с Украйна. От Беларус се водят ракетни обстрели на украински градове. Редовната беларуска армия в момента не участва пряко в инвазията в Украйна, но според някои експерти това е въпрос на време. Москва продължава да вербува за войната отделни беларуски "доброволци", напомня УНИАН.

Бежанците от Украйна със статут на временно защитени в Европа вече са почти 4,2 милиона. Това съобщи на сайта си Върховният комисариат на ООН за бежанците.

Към 30 септември броят на регистрираните по този ред бежанци е достигнал 4 183 000 души.

Най-голям прираст на приетите бежанци от Украйна през последния месец показват:

- Полша (почти 56 000);
- Германия (към 39 000);
- Чехия (около 15 000);
- Великобритания и Румъния (близо 11 000);
- Нидерландия (близо 11 000 за два месеца).

По данни на ООН най-много бежанци със статут на временно защитени има в Полша - 1 409 000 души.

Парламентарни избори в ДНР, ЛНР, Запорожска и Херсонска област ще се проведат през септември 2023 г.

Изборите за парламенти на ДНР, ЛНР, Запорожска и Херсонска област ще се проведат в един ден през септември 2023 г., съобщи ТАСС.

Съответните клаузи са записани в договорите за приемането на тези територии в състава на Руската федерация, препратки към които се съдържат в решенията, публикувани днес на уебсайта на Конституционния съд на Русия.

"Съгласно член 7 от въпросния договор изборите за законодателен (представителен) орган на Донецката народна република се провеждат през втората неделя на септември 2023 г.", се казва в решението на руския Конституционен съд относно конституционността на договора за присъединяване на ДНР към Русия. Подобни клаузи са предвидени в договорите с Луганската народна република, Запорожската и Херсонската област.

Отбелязва се, че докато не бъдат избрани законодателни органи в Донецката и Луганската народна република, правомощията им ще се упражняват от регионалните парламенти. Президентът на Русия назначава временно изпълняващ длъжността висш служител във всеки от тези региони в срок от 10 дни от датата на приемането на регионите в Руската федерация за периода до встъпването в длъжност на избраните ръководители на републиките.

Ръководителите на Херсонска и Запорожка област ще получат статут на губернатори; те ще бъдат назначени от руския президент в рамките на 10 дни от датата на приемане на новите субекти.

В първия член на всяко от четирите споразумения се казва, че Донецката и Луганската народна република, Запорожската и Херсонската област се считат за приети в състава на Руската федерация от датата на подписване на споразуменията, т.е. от 30 септември тази година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• войната в Украйна