Милен Иванов е изпълнителен директор на СЕО Angels Club. През последните 18 години е бил сериен предприемач в различни области на бизнеса, предимно свързани с HR, маркетинг и B2B услуги. Има опит като инвеститор, работодател и мениджър в сфери, включващи реклама, събитиен мениджмънт, интернет проекти и бизнес услуги. 

 

Част от компаниите, които е основал и управлявал са JordanSheppard Executive Search, CEO Club Bulgaria, Horizons Recruitment, Gift.bg, Bulgarian Indoor Advertising, Sponsia. Автор е на книгата "Как да намерим по-добра работа в България?".

 

Той е основател на Софийския клон на The Founders Institute за България, най-големия в света при-сийд стартап акселератор с централа във Силициевата Долина, чиято дейност управлява 5 г.  В момента е основател изпълнителен директор на СЕО Angels Club – най голямата ангелска инвеститорска мрежа в България, която помага на млади start-up компании да развиват бизнеса си и е оценител към Европейската Комисия за финансиране на най-иновативните проекти на Европейския Съюз.

 

Милен Иванов ще бъде лектор на онлайн събитието "Предприемачи на бъдещето", което ще се състои на 18 юни 2020 г. 

 

Г-н Иванов, Как се отрази пандемията при инвеститорите в стартъпите?

 

По-скоро имаше една изчаквателна позиция по отношение на това дали ще имa структурна промяна, от гледна точка на тип бизнеси, които ще се развиват или не. Бяха ясни тези сектори, които са ударени, но има такива, които не са явно очевидни, но са свързани. Спецификата на инвестирането в стартиращи компании е, че те обикновено имат доста дългосрочна визия и успехът е вероятен доста напред във времето. 

 

Такава криза по-директно може да повлияе на един вече установен бизнес, който е вече има много текущи разходи и клиенти, които изведнъж спират да потребяват. При стартиращите компании така или иначе се тръгва от един много ранен етап и в много случаи реално още няма приходи. За тях една такава криза дори понякога е повече възможност. Така че от тази гледна точка за тях статуквото не се е променило кой знае колко, освен че почнаха да стават по-интересни бизнеси/ услуги/продукти които са свързани директно с темата на тази криза, която преживяваме и в момента - тя реално не е свършила. От друга страна всички тези сектори, които директно бяха ударени, имат нужда от преструктуриране, оптимизиране на разходите, променя се самото потребителско поведение - давам пример със срещите - провеждат се по-малко и дори след като се прекрати карантината. Кризата удари много транспорта, особено международния, обаче пък засили доста тези бизнеси и технологии, които позволяват да правиш голяма част от дейността ти дистанционно. Въобще много услуги започнаха да бъдат реализирани в дигиталното пространство. Това, което реално се случи е по-бързата дигитализация на много бизнеси, което е интересен феномен. Той така или иначе вече се случваше, но тази криза даде голям тласък.

 

В България наблюдават ли се тези тенденции, справяме ли се с тези предизвикателства?

 

Стартъпите доста бързо реагираха и се преорентираха. Давам пример с компания, която се занимаваше с 3D принтиране на неща, които нямаха общо с кризата, тя започна да принтира шлемове. Има компании, които се занимаваха с управление на Airbnb, резервации, започнаха да мислят как да помагат на заведенията, които останаха празни. В България няма разлика по отношения на това как стартъпите мислят, какви са амбициите им и колко са бързи. В крайна сметка самите стартъпи като технологични компании мислят и оперират глобално. Повечето от тях са дигитални и за тях няма граници.

 

Мислите ли, че тази епидемия и прогнозираните икономически спадове ще възпрат желаещите да стартират собствен бизнес? Какво бихте ги посъветвали?

 

Не мога да бъда категоричен, защото има много предимства да стартираш собствен бизнес в момента, има много нови възможности. От друга страна зависи каква ти е личната ситуация. Дали имаш много високи разходи, дали имаш кредити или пък са те съкратили от добре платената ти работа - при такива условия стартирането на бизнес може да е много трудно. Така че съветите могат да бъдат само индивидуални. Но ако си бил предприемач и преди това, може би сега е момента да грабнеш много интересни възможности и да се възползваш от тях. По принцип в кризите са създавани едни от най-големите бизнеси. Общо взето изборът е личен, но възможности има. Ако са те съкратили , нямаш работа и се чудиш какво да правиш- сега е момента да пробваш. 

 

С The Founders Institute всяка година организирате семестър за предприемачи, с какво им помагате?

 

Всяка година от есента за 4 месеца правим сезон, в който помагаме на 20-30 души предприемачи да развият своите бизнес идеи до ниво, където може да вземат инвестиция.

 

Как ги подбирате тези кандидати, на какви условия трябва да отговарят?

 

При нас селекцията става чрез тест. Дори не ни интересува толкова бизнес идеята, защото по нея се работи по време на самия курс. Тестът е индивидуален и отразява предприемаческото ДНК на човека. Чрез този тест ние оценява различни черти на характера, които според нас корелират възможността този човек да създаде успешен бизнес или не.

 

Кои са тези необходими качества, които трябва да притежава един предприемач?

 

Няма една формула, има комбинации, които могат да направят един предприемач успешен. Има черти и качества, които са важни. Например една от тях е т.нар. флуидна интелигентност. Тя е различна от нормалната интелигентност, която мери по-скоро логическо и математическо мислене. Флуидната интелигентност е умението да научиш нещо и да можеш да го приложиш в друга област. Така се откриват модели, които работят в дадена индустрия и могат да бъдат приложени в абсолютна различна среда, бизнес сектори и география. Други неща, които обследваме, са страстта и ентусиазма при работата върху даден проблем, умението да се взима решение. Има един много интересен показател - сконността да се съгласяваш. Звучи логично да търсиш хора, които са доста високо в тази скала, но всъщно се оказва, че е добре да си по средата. От една страна не е прекалено добре да си прекалено агресивен и винаги да казваш "Не", от друга не е добре и да се огъваш лесно и да си винаги този, който се съгласява с останалите.

 

Друго умение, което е много важно - това е да се справяш със стрес, как работиш под напрежение, как работиш в ситуации, когато има несигурност, което е типичната среда, в която работи един предприемач. И всъщност този тест прави една комбинация от профили, които могат да бъдат успешни.

 

Знаем със сигурност кое прави един предприемач неуспешен - този, който винаги си търси извинения, все другите са му виновни, този който не се вслушва в обратната връзка на останалите, този, който е агресивен като характер, този който не може да се справя със стреса ефективно и този, който обича да ‚послъгва‘.

 

От опита ви досега с тези курсове - кои са най-честите грешки, които се допускат от вече селектираните кандидат предприемачи?

 

Може би не толкова като грешка, а по-скоро недостатък. Ако трябва да генерализираме все пак географски - българският предприемач е с доста ниско самочувствие, с по-слаби амбиции. Което не му помага най-вече в етапа, когато тръгва да привлича инвестиции. По отношение на умения и талант е на много високо ниво. С други думи трябва да сме малко по-уверени и с по-голямо самочувствие.

 

Според вас на какво се дължи това по-ниско самочувствие - историята ни влияе ли?

 

Със сигурност го има и това. Ние сме били социалистическа държава, която през последните 30 години се развива по друг модел. Повечето предприемачи са отглеждани от родители, които са били мачкани. Нямаме поколения назад предприемачи и семейни традиции в тази област. Те са били избити в края на 40-те години на минали век от Народния съд. Останали сме без ешелон, цяла класа от предприемачи е изчезнала. 

 

В момента се създава ново поколение предприемачи. Може би затова тръгват по-плахо и неуверено. А и пазарът ни не е толкова голям, за да се създаде бързо голям бизнес. Но от десетина години се забелязват млади хора, които не мислят по този начин, те са отраснали в ерата на интернет и глобализацията. Променят се нещата, но по-бавно. Така че в този смисъл има историческа предпоставка - заради начина, по който са възпитавани и отглеждани вкъщи.

 

А бизнес средата в България добра ли е за предприемачите?

 

Мисля, че е много добра и определено сме най-доброто място в Югоизточна Европа за стартиране на технологичен бизнес. Пъвро, България и София са поставени добре географски, от тук можеш да правиш бизнес в целия регион, стига да не си поставяш умствени бариери. Второ, талантът. Ние имаме много добър технологичен талант, неслучайно много компании идват тук и правят аутсорсинг и центрове за развитие. Предприемачите се възползват от таланта който се развива в тях. От гледна точка на данъци, такси и заплати е евтино да правиш тук бизнес. Има и немалко програми, които могат да те подпомогнат - може да кандидатстваш за грантове, има доста фондове и акселератори, които оперират на българския пазар. Има и CEO Angels Club, който аз управлявам, в който има 55 "ангел инвеститора", които инвестират личните си пари в стартъпи.

 

Никога не е имало по-добър момент да станеш предприемач в България, отколкото сега.

 

В същото време бизнесът, особено преди пандемията, се оплакваше от липсата на квалифицирана ръка?

 

Определено има недостиг. Когато стартираш бизнес, по-скоро имаш нужда от собствените си сили и още на 2-3 души. Когато тръгваш да растеш, тогава този проблем наистина става голям. И тогава трябва да се конкурираш с големите компании, които дават повече пари за дадена позиция.

 

Написали сте книгата "Как да си намерим по-добра работа в България" преди години, доколко тя е актуална днес?

 

Честно да кажа голяма част от нея трябва да се ъпдейтне, защото част от съветите, които давах бяха практични и свързани с конкретни инструменти, които се развиха, изчезнаха или промениха. Но едни 70% от написаното са актуални и днес - темите, които са свързани с начина на мислене, с подготовката, която трябва да имаш, как да структурираш визията си за бъдещето, как да се държиш на интервю, как да преговаряш за заплата или как да работиш с хедхънтъри… Търсенето и предлагането на работа е много динамичен процес и професиите, които са се търсели преди 10 години и тези днес , които са актуални днес са много различни.

 

Сега попадаме в такава ситуация, в която много хора остават без работа. Според вас подготвен ли е българинът да се представи добре пред евентуален работодател? Като че ли все още се робува, че трябва да се търси работа с връзки...

 

Да, често съм го срещал като начин на мислене, определено има сектори, където е точно така. И самите работодатели го окуражават с назначаване на близки, роднини, познати. Някой път и с право, защото това са хора, на които могат да имат доверие. В държавната администрация е така - повечето добри позиции се заемат от хора с връзки. Но има сектори, при които всичко си е на пазарна основа - подбират се най-добрите хора, които могат да се намерят на най-добрата цена. И стартъп екосисестемата е едно такова място, както и целия IT бранш. Там трябват умения, не става да си братовчед на някого пък да не можеш да пишеш код.

 

Има и случаи на способни хора, които обаче не могат да се презентират добре.

 

Има го и това, това е част от уменията, които човек трябва да има. То е много хубаво, че знаеш нещо, но ако не можеш да го разкажеш на света си е лично твой проблем. Не е проблем на този, който не те е разбрал. Това е умение, което трябва да се развива.

 

Смятате ли, че нашето образование дава добра основа за предприемачески дух?

 

Не, не смятам. Нашето образование има по принцип проблем с практичността и реалната полезност. Учат се толкова остарели и глупави неща. Имам двама сина (5ти и 7ми клас), чрез които виждам какво се учи в момента - същите простотии, които и на нас преди 30 г. са ни били тъпи, скучни и в последствие безполезни. Автори като Елин Пелин и Йовков не само са скучни, но и на нищо полезно няма да те научат. Вместо любов към българщината, най-много да развиеш комплекс. Не се учат умения, които после реално ти трябват в живота. Ето, например може да бъде това, което засегнахме преди малко - презентационни умения. Или пък да се развива емоционалната интелигентност, умението да разговаряш - комуникационни умения. Много неща липсват, но това според мен не е проблем само на българското образование. И може би тази Ковид криза по някакъв начин засили някои процеси, които ще имат полза в бъдеще. Няма да оправи всичко, но ще даде възможност да се включат нов вид учители, които досега просто не са искали да работят в познатата система. Може да се акцентира на по-качественото образование в по-малки групи. Това, което се случва в момента - 25-30 деца седят в дадена платформа и викат едно през друго, а от другата страна има учител, който се мъчи да разбере кое копче за какво е - не е много продуктивно. Но от друга страна дава възможност на тези учители да се научат да работят по този начин и да ‚влязат в час наистина‘. Което според мен ще има добър ефект. Тази криза помогна по отношение на дигитализацията в образованието. Иначе по отношение на предприемачеството - не съм забелязал училището да играе голяма роля. Може би в някои училища има програми с практична насоченост. През последните две години от обучението в училище, когато ученикът планира своето бъдеще, къде ще учи в университет, може да се акцентира и върху предприемачеството.  

 

Това означава, че трябва да разчиташ на себе си и на придобити знания извън училище?

 

В това няма лошо. Проблемът е, че училището понякога ти отнема много от времето и енергията да учиш безсмислени неща. Виждам как моите деца ходят на училище половин ден, след това половин ден ходят на частни уроци, за да научат това, което не са успели в училище и да пишат домашни. Което е грешно, трябва всичко да се свършва в рамките на учебните часове. Така че да остане време за спорт, хоби или пък предприемачески проект, например.

Пълна версия Нагоре