През 1940 г. Натан Гросман се озовава в гетото на Лодз. Там няколко години по-късно семейството му е убито или умира.

По онова време кмет на града е бил Вернер Фенцки. Докато Натан е бил в гетото, на километри от него животът на Йенс-Юрген е бил съвсем различен.

"Искаше ми се всичките да ги застрелям. И него, и баща му", обяснява Натан пред DW.

Днес той и синът на кмета - Йенс-Юрген Фенцки са добри приятели. Синът на бившия кмет разказва, че за баща му годините начело на Лодз били най-хубавите, но в кавички.

40-те години са ужасно трудни в гетото. Най-големият проблем е гладът.

"Бях още дете, казвах - мамо, гладен съм! И мама ми отделяше от нейната порция храна", спомня си Натан. Майка му починала от недохранване в ръцете му.

Йенс-Юрген открил, че баща му е бил привърженик на нацистите. 4 години проучвал историята му.

"Аз имам двама бащи - единият, този, който познавам от детството си -  любящ татко, за да установя, че е бил военнопрестъпник", обяснява Йенс. Така и не може да обеди двете личности.

Днес Йенс и Натан са добри приятели. Единият се радва, че не е отмъстил за мъките си от детството. Другият не може да изкупи вината, но може да разкаже истината.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase