Колонизира ли западният капитал Източна Европа?

Още една източноевропейска държава може да се сдобие с популистко, антиимиграционно и евроскептично правителство – партията на милиардера Анджей Бабиш ANO има значителна преднина в проучванията преди парламентарните избори в Чехия през октомври. Така страната ще попадне в компанията на Полша, Унгария и Словакия.

Ако това ви плаши, трябва да знаете, че има поне един защитен вал пред екстремизма в региона - западноевропейският капитал, пише в коментар за Bloomberg View анализаторът Леонид Бершидский.

На практика западните инвестиции играят толкова важна роля в икономиките на тези страни, че политиците националисти създават на страните си имиджа по-скоро на непокорни колонии, отколкото на партньори в голям интеграционен проект, коментира той.

В свой скорошен доклад Филип Новокмет, Томас Пикети и Габриел нарекоха в прав текст източноевропейските държави "страни с чужда собственост“.

"Собствениците им обикновено са от страни от ЕС (особено от Германия)“, пишат те и допълват: „Така че в известен смисъл ситуацията прилича на тази, при която периферни райони са собственост на по-проспериращи централни райони в една голяма федерална държава.“

За Пикети и неговите сътрудници това не е редно, защото изкривява измерването на неравенствата: голяма част от богатствата на една страна се натрупват в сметките на чужди акционери, които не са част от местния най-богат елит от 1%.

В сравнение с икономическата си продукция страните от Източна Европа имат най-големите отрицателни нетни инвестиционни позиции в Европейския съюз, като се изключат Ирландия, Гърция, Кипър, Португалия и Испания. Последните пет получиха големи спасителни пакети по време на последната финансова криза.

За разлика от ударените тежко от кризата страни от тази група източноевропейските икономики стигнаха до тези позиции, след като дълго време привличаха повече чужди инвестиции, отколкото реализираха зад граница. Чуждите инвестиции в тези икономики спрямо брутния вътрешен продукт са по-високи от средната стойност за развитите страни.

Дълго време страните от Източна Европа се гордееха с високите нива на чуждите инвестиции, демонстрирайки по този начин своята отвореност и искрено желание да се интегрират към по-богатата част от Европа. Но когато икономическите бури връхлетяха ЕС, тези страни осъзнаха, че чуждата собственост си има и цена.

По време на финансовата криза местните компании откриха, че чуждите банки първи свиват кредитирането. В други сектори голямото чуждестранно присъствие би означавало голяма безработица, ако страната внезапно стане по-малко гостоприемна за чуждия капитал. В Полша и Чехия една трета от работната сила е ангажирана от чужди компании.

При това те обикновено са и най-големите, икономически значими компании. В Полша те произвеждат две трети от целия износ, в Чехия формират 42% от добавената стойност. Загубата дори на малка част от тези компании би причинила болезнено обръщане на икономическите тенденции – нещо, което Бабиш като бизнесмен и бивш финансов министър разбира добре.

Германия, Холандия и Франция са най-големите инвеститори в източноевропейските икономики. Предимствата от инвестициите в региона са ясни за компаниите от тези държави – те могат да намалят трудовите си разходи, без да местят производството твърде далеч от традиционните си пазари.

Целият анализ четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase