В последно време неизбежно прави впечатление, че множество правителства прибягват до допитване до народа при взимане на общественозначими решения. Британските граждани като че ли повлякоха крак с неочакваната подкрепа за Брекзит-а, посочва BBC.

Според д-р Марко Голдони, лектор в Университета на Глазгоу, основна причина за подобни допитвания и изненадващите резултати от тях е липсата на реална представа у политическата класа за проблемите и настроенията на хората.

Референдумите се свикват най-вече, когато политиците не са особено уверени да извършат радикална реформа или точно с цел да дадат тласък за такава. Интересно мнение на следвоенния британски премиер Клемент Атлии, който определя референдума като “инструмент на диктатори и демагози”.

Така, например, Реджеп Ердоган е силно критикуван, че използва подкрепата на последователите си, за да се окопава все повече и повече във властта. Той търси подкрепа чрез референдуми за преследване на политическите си съперници, за възстановяване на смъртното наказание, за преговорите с ЕС и за промени в конституцията, които да му гарантират управление години наред. 

Ердоган е на власт повече от десетилетие и малцина се съмняват, че твърдият му електорат ще го пренебрегне, когато се нуждае от подкрепа чрез гласуване.

Понякога референдумите помагат на дадено движение да се установи като водеща сила в политическия живот – като Шотландската национална партия, която настоява за независимост на Шотландия от Обединеното кралство. През 2014-та 55.3% от шотландците гласуваха “за” оставане като част от Великобритания, но ШНП вече иска втори референдум.

Има случаи, в които референдумите служат за разрешаване на въпроси от историческо значение. В Колумбия хората имаха последната дума по мирното споразумение с ФАРК и противно на всякакви очаквания народът отхвърли договорката, която предвиждаше множество отстъпки за бунтовниците.

В Нова Зеландия пък дадоха 17 милиона долара за допитване за смяна на националния флаг. В крайна сметка беше запазен настоящия вариант.

В Италия предстои изключително важен референдум, който ще предопредели бъдещето на страната. На 4-ти декември правителството на премиера Матео Рензи ще постави въпроса дали броят на сенаторите в горната камара на парламента да бъде намален с 2/3, като така ще се отнеме възможността на Сената да сваля правителство с мнозинството от гласовете на членовете си.

В Швейцария пък референдумите са почти ежедневие. Само за 2016-та година вече има 12. Следващият е насрочен идната седмица, а въпросът е дали да започне процес по затваряне на атомните електроцентрали в страната.

За силата на референдумите говорят и нагласите в Холандия и Франция. Крайнодесните в двете страни вярват, че обещание за допитване за излизане от Европейския съюз ще им гарантира изборни победи на предстоящите съответно парламентарни и президентски вотове.

Преди последните парламентарни избори във Великобритания и трите основни политически партии бяха твърдо “за” оставане в ЕС. При все това на референдума 17.4 милиона души имаха друга нагласа.

Професор Върнън Бодганор от лондонския Кинг’с колидж обобщава: “Хората имат усещане, че непряката демокрация не им позволява да окажат каквото и да е влияние в ситуация, когато вижданията на политическия елит са коренно различни от обществената нагласа”.

Друг професор оприличава гласуващите на референдуми със спортните фенове. “Хората обичат допитванията, когато тяхната страна е печеливша. В противен случай казват: “Ето затова имаме парламент””, изтъква Джейсън Бренън от Джорджтаун.

Според психоложката Аманда Хилс все по-голямото влияние на референдумите до голяма степен се дължи на желанието на хората да са по-активни в политическия живот и сами да предначертават бъдещето си.

Хилс изтъква, че особено проактивни са младите хора. "Ако вотът не е в тяхна полза, те почти моментално предприемат конкретни действия, за да променят статуквото", завършва психоложката.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• нова зеландия
• референдум
• Brexit