Снимка: Dnes.bg
fallback

Тази седмица в "Без будилник" ще ви разкажем за двама души, които са готови да се впуснат в големи предизвикателства, за да помогнат по свой начин на природата. Представяме ви Яна Меламед и Вячеслав Стоянов, които ще карат колела от Аляска до Аржентина в рамките на две години.

Тя е на 25, а той на 41 години. И двамата са художници. Те сами казват, че няма просто да се скитат, а ще пътуват "с кауза".

60 000 километра с колело, пътешествие до други континенти, откъсване за две години от досегашния живот... Звучи щуро и невъзможно, нали? За Яна и Слав това не само е предизвикателство, а и задача - те искат да накарат хората да мислят повече за околната среда и за това, което ще остане след тях.

"Целта на обиколката е да събудим хората по положителен начин, да ги накараме да мислят малко повече за околната среда, за природата, за планетата. Всеки ги знае тези неща, но искаме да пробваме по-различен подход", разказва Яна пред Dnes.bg.

Двамата тръгват на 26 май. Пътешествието организират с лични средства, но всеки може да ги подкрепи на дарителска сметка. В обиколката ще вземат участие и хора от различни държави по пътя, които ще се включат поетапно.

Част от проекта е да се намери и човек, който да даде най-добрата идея за опазването на околната среда и да реши по прост начин глобални проблеми. Всеки човек може да кандидатства със своето предложение.

"Той ще трябва след това да реализира този проект, за което ще му трябват пари. Затова ще има и награда, която ще бъде събрана от дарения в специална дарителска сметка. Докато пътешестваме, ние ще популяризираме идеята", обяснява Вячеслав.

За дългото пътуване двамата ще вземат 130 неща

"Ще вземем спални чували, шалтета, палатки, неща за къмпингуване. Дрехите са оптимизирани до минимум - 2 тениски, един панталон, който е и къс, и дълъг, якета, два чифта чорапи и най-важното - колела", разказва Яна с усмивка.

Когато е възможно, те ще спят на палатка, когато са в града, ще разчитат на хора, с които са се разбрали предварително.

"Съвсем различно е усещането, когато тръгнеш да обикаляш света по този начин. Както едно време хората са обикаляли света, за да намерят мястото, където да се заселят", споделя Яна.

На ден ще изминават по 100 километра, разбира се, не винаги това ще е възможно. В момента те не тренират непрестанно - изминават по 20-30 километра дневно в града. Двамата ще се впуснат в това предизвикателство със стари градски колела с 21-24 скорости.

"Моето колело е рециклирано, събрал съм различни части. На Яна купихме 30-годишно колело. Така искаме да покажем, че не е нужно да се купува най-съвременното колело, за да можеш да караш. Както Балканчето - веднъж купуваш и ти остава за цял живот, няма какво да му се развали", разказва Вячеслав.

Това няма да бъде първото голямо пътуване за него. Преди това, той е правил обиколка на Черно море, Средизмно море, веломаратон в България. Написал е и книга - "Експедиция Recycle".

"От 2009 пътувам с кауза, до тогава пътувах егоистично - просто като турист. Но осъзнах, че хората се интересуват от тебе като пътешественик и привличах по-голямо обществено внимание. Така можеш да помогнеш с това, което правиш - да разпространиш послания, да решиш глобални проблеми", разказва той.

Във веломаратона в България целта е била да се обърне внимание на "съжителството" между шофьор и велосипедист, тъй като колоездачите също са пълноправни участници в движението. Включили са се около 3000 души. Умишлено те не са били спортисти, а хора, които карат колело само в градското ежедневие. При обиколката те са се срещали с кметовете на големи градове. Идеята е била да се покаже, че карането на колело не е опасно, а весело.

Вячеслав коментира и състоянието на велоалеите в страната.

"В общините няма култура за велоалеите и ги правят просто така. Повечето алеи са рисувани, а не изградени. Водят от нищото в нищото. В световен мащаб велосипедът е бъдещият транспорт. Това не е лепенка за бедност, колелото дава свобода, енергия, здраве. Някои работодатели дават премии по света за това, че техните работници идват с колело на работа, заредени с енергия и много свежи".

Според двамата пътешествието в Северна и Южна Америка ще им донесе промяна в самите тях.

"Живеейки в градска среда и в рутина, ние живеем в нашата комфортна зона - с приятели, роднини, колеги.  Когато тръгнем на път, вече няма да сме това, което сме в България. Ще трябва да живеем с други хора, ще има езикова бариера. Ще се научим на търпение, ще се научим да се разбираме, да живеем в хармония с хората и природата. Ще покажем, че може без проблем да се откъснеш от рутината за 2 години", споделя Слав.

Това, което ги притеснява, са само хората със зли намерения. Както и да не свърши бензинът, завършва през смях Вячеслав.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

16

светулка пак

преди 8 години

и мислъта за съществуването за тези заредени и креативни душици по света ме радва! нека не завиждаме, когато някои хора са достатъчно интелигентни, подвижни и креативни, че да опитат от всички чудеса и възможности, надникващи от всеки ъгъл.такива хора са смели и сами си създават щастието,а мързеливи би била най-недообмислената дума в случая:) така де - докато някой намусено хейтва, друг някъде там е щастлив и вдъхновен! успех за всички вас, а за Янчето и Слав - маниячетата сами се справят:)

15

светулка

преди 8 години

не мога и не мога да реша смешно ли ми става или тъжно, когато чета коментарите отдолу. изумена съм от факта и ми е тъжно, че дефиницията да си полезен на обществото почти напълно се изчерпва с 'да пратиш смс, да дариш на някого пари по сметка и т.н.' къде отиде идеята да си полезен на обществото, докато вдъхновяваш и даваш енергия, хъс? ама нали, то от това кой вече има нужда?знам си, че има хора, които все още имат изследователски нюх в себе си и са жадни за света в хилядите му превъплъщения

14

Без значение

преди 8 години

Само това виждате за съжаление във всичко - пари. А имате наглостта да говорите и за мързел, след като деня ви протича по следния начин - ставате, излизате от входа и се качвате в колата си, стигате до офиса, цял ден стоите на стол и си цъкате фейсбук-а, след което ставате, качвате се в колата до дома, изминавате 10те метра до входа и сядате на дивана да гледате телевизия. Усмивки не виждам почти никъде, всички са недоволни. Мързел? Вас ви мързи да се чувствате добре - наистина е жалко. Успех :)

fallback