Жонглиране, балансиране, фокуси, илюзии, огнено шоу, че дори и питон. И всичко това на една малка сцена в Националния дворец на децата, където провежда репетициите си единствената в страната школа по атракционни изкуства. Само преди дни тя грабна наградата "Икар" на Съюза на артистите в България със спектакъла си "MagniFiA" на режисьора Петър Бозаджиев.

Освен че заслужено спечелиха българския "Оскар" и го наредиха до останалите си отличия, доста от тях и международни, децата от школата бяха и един от гвоздеите в програмата на церемонията по връчването на наградите.

Най-малките сърцати циркаджии са на по 5-6 годинки, а ветераните скоро ще навършат 18. Общо са към 80 деца, но истината е, че повечето от тях ходят рядко, а останалите, които са се научили на труд и дисциплина, печелят награди от фестивали.

"Ние не сме обвързани с циркови фамилии. Всеки се е записал, за да се научи на тайнството на това изкуство, но вече цирковата гилдия се чувства толкова безпомощна, защото никой не помага да даде едно рамо не само материално, ами и да се погрижи да има поколение, което да поеме и да продължи това изкуство", оплака се  ръководителят на трупата Бойчо Костадинов пред Dnes. bg.

"Крайно време е властимащите да направят цирково училище и да се обучават децата, защото има спортно, хореографско, по изобразителни изкуства и т.н., но не и за цирк и ако не се направи нещо, ще тръгнем по инерция и това изкуство ще умре", призова той и припомни отминалите години, когато българска школа беше водеща на световно ниво.

Това обаче е минало и така останаха малко ентусиасти, които се събират поне всяка събота на репетиция в Двореца на децата.

"При нас играта е екипна и всички те са вложили много труд и старание, за да постигат успехите си, защото големите се нареждат до 8-годишни, до 6-годишни и трябва да направят така че да има симбиоза, те си партнират, един отбор са", продължава Костадинов.

Оказа се, че децата са заедно не само на сцената, а и през останалото време, което могат да откраднат от училище и уроци.

"Семейство сме", сподели 17-годишната Алекс, която освен че върти обръчи, изпълнява и номера с питона. За нея обаче той не страшен, защото се грижи за змията от малък.

"Като всяко друго животно е, свикна с децата, с хората", обяснява Алекс.

Иначе децата от трупата нямат проблеми и с уроците. Не само че репетициите не им пречат, ами дори са отличници.

"Ако сутрин сме на училище, следобед сме тук и вечер учим. В събота пак сме тук. Сами си правим костюмите, реквизитите, нямаме проблем", споделя Криси.

Тя и Светла са жонгльорките на трупата. Стъпили са на сцената преди близо 10 години и оттогава не са я напускали.

"Дойдохме много случайно. Една наша приятелка с Криси идваше тук на уроци по български език и беше видяла какво се случва в залата. Първо дойдохме да видим мажоретките, но като видяхме първото поколение жонгльорки и харизмата на сцената и какво се случва на нея и сложността на номера, веднага решихме да се занимаваме с това", каза Светла и побърза до добави: "На всякакви сцени сме били, винаги е емоция, тръпка, ново завоевание".

Школата приема непрекъснато нови деца.

"И 5-6 годишни идват, попиват от нас, а ние няма да ги научим на лоши неща, а ще им покажем правилния път към дисциплина и възпитание", обещава ръководителят на школата. 

Такъв е случаят и със Симеон, който бил 4-годишен, когато е започнал да учи цирковото изкуство.

Сега вече може да кара моноцикъл, да балансира, да кара голям "жираф", да озвучава, да е DJ.

"В школата "жирафът" ми е а най-интересен. Това е двуметрово колело без кормило, учи се бързо, ако имаш желание, но за да го подкараш трябва да тръгнеш от моноцикъл", сподели той.

Тази година школата празнува 20-годишнината си. Тя е създадена в Бургас в дома за сираци "Ал. Коджакафалията", после се мести в София, но пак в дом за деца.

"Когато се отвори възможност в Двореца на децата, ги преместих на мястото им, където е културното средище и тук нещата вече се случват с по-големи обороти. Не е тайна, че при нас участват деца от домове, но ние не искаме да афишираме това и да кажат: "Горките деца", а "Браво на децата!". Всеки си има своите проблеми, а ние парадираме с нашето изкуство. Имаме много награди, но сме ги спечелили с пот и труд",  отсече Костадинов.

Въпросът ми "Как си поемате разходите за издръжка" обаче предизвика бурен смях у всички.

"Това е много сложен въпрос, никой не ни дава пари, но се оправяме пак с екипна работа, мислим кой какво може да направи, всеки дава акъл", обяснява Райко.

Въпреки трудностите обаче очите на малките циркаджии блесват, когато говорят за нещата, които са направили и успехите, които са пожънали.

"Първи пуснахме живите статуи. Това беше преди 7-8 години в Созопол. Вкарахме високите кокили, скачащите, първите бяхме с огнено шоу между хората", изрежда Светла, а ръководителят й доволен си спомня: "Какъв фурор беше!".

Много са горди и от голямата награда "Златната корона на Орфей", която са спечелили на фестивал във Венеция.

"Бяхме се събрали от цял свят и руснаците ни бяха най-силните конкуренти, защото бяха акробати, но ние показахме силно и стегнато цирково изкуство", спомня си Светла.

"Като завършим училище, ще продължим да се занимаваме професионално, такива си ни плановете", споделя тя, а Криси обещава: "Ако ли не - ще идваме в школата и ще помагаме на малките, ще сме им ментори".

Школата по аткракционни изкуства беше и сред финалистите на първия сезон на "България търси талант".

"Гледам, че този формат много девалвира, излизат хора, които няма заложби, а разчитат на психическата си ексцентричност. Досега споменавахме, че сме били финалисти, но вече ще казваме: "Ние сме носителите на "Икар!", заключи Костадинов. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• цирк
• школа
• деца
• трупа
• атракционни изкуства