През март Русия проведе серия от мащабни учения и внезапни проверки на бойната готовност на въоръжените си сили. Участваха войските от всичките пет оперативно-стратегически командвания от Калининградска област до Далечния изток.
Безпрецедентната за последните десетилетия активност на руските военни по думите им е отговор на разполагането на настъпателни сили на НАТО в Източна Европа и Прибалтика, а също и на разработването на бойни системи за мигновен глобален удар от страна на САЩ.
Всички тези приготовления за голяма пълномащабна война стават във време на вече провеждащи се локални бойни действия в югоизточната част на Украйна, които се оценяват от редица експерти като война между САЩ и Русия „с чужди ръце“.
Доколко реална е заплахата от пряк сблъсък между двете ядрени държави заради Украйна? Ще може ли в такъв случай да бъде избегнат ядрен апокалипсис? На тези и други въпроси на руското издание Росбалт отговаря Константин Сивков, доктор на военните науки, президент на Академията по геополитически проблеми, специалист в областта на военната политология.
Защо според вас през цялата история на противопоставяне между СССР и САЩ в локалните конфликти на „Студената война“ така и не се стигна до „гореща“?
Причината е една-единствена: ядреният паритет, заплахата от взаимно унищожение. Когато нещата стигнаха до пряк военен сблъсък между СССР и САЩ по време на Кубинската криза, целият свят, на първо място лидерите на двете страни, разбраха, че са на прага на тотална ядрена война, която ще унищожи всичко живо на Земята. И спряха.
След това примерът на Кубинската криза осигури състояние, при което САЩ и СССР се въздържат от встъпване в непосредствен въоръжен конфликт. Което всъщност действа и досега.
Но по време на Корейската война, която започна през 50-те години на 20 век, този паритет все още не беше установен?
Наистина, паритет в онзи момент нямаше. Той се създаде в средата на 60-те години. Затова и имаше пряк военен сблъсък на нашите с американците: съветските пилоти воюваха с изтребители МИГ-15 във въздушни боеве със самолети на САЩ. Освен това имаше военен сблъсък между Китай и САЩ. При тези бойни действия китайските доброволци постигнаха победи над въоръжените сили на САЩ и Великобритания, което в крайна сметка доведе до стабилизация на фронта и появата на разграничителната линия по 38-ия паралел, която съществува и досега.
Искам да припомня, че по продължение на границата на нашата страна по онова време ставаха непрекъснати бойни сблъсъци между съветските ВВС и американски патрулни самолети и изтребители. Загубите бяха доста големи и от двете страни и се изчисляваха в десетки свалени машини.
По време на войната във Виетнам ние „воювахме“ с американците вече по различен начин?
Естествено. Имаше ядрен паритет, затова САЩ и СССР избягваха да воюват директно. Нещо повече, когато съветски кораби влизаха в пристанищата на Виетнам за разтоварване на граждански товари, американските самолети нарочно не бомбардираха тези градове, за да не уцелят случай с бомба нашия кораб.
Мога да кажа като офицер, който е служил по онова време: ние предполагахме, че след първата седмица, може би максимум две-три седмици конфликтът с американците задължително ще премине в ядрена фаза. Съответно ние планирахме провеждане на бойни действия в условията на ядрена война. И се готвехме за това.
Как се развиваха събитията в Афганистан?
Нямаше никакви принципни различия. Само че, ако във Виетнам ние воювахме срещу САЩ с ръцете на виетнамците, помагайки им да отстояват своята независимост, то сега вече американците приеха на въоръжение нашата тактика, въоръжавайки муджахидините и организирайки тяхната война срещу нас. А всичко останало беше огледално, но идентично.
Неотдавна имаше мащабни учения и внезапни проверки на всички видове на въоръжените сили на Русия – това подготовка към наближаваща ядрена война със САЩ ли е?
Въоръжените сили на Русия не са провеждали пълноценни учения в продължение на четвърт век. Днешните маневри са жалко подобие на онова, което беше по времето на СССР. В Съветския съюз имаше високо ниво на бойна готовност. Днес трябва да я възстановяваме. Затова целта е една – точно тази.
И естествено ученията се провеждат на тези места, където е най-вероятен рискът от възникване на военни конфликти. А това са Черно море, Балтийско море и Северният ледовит океан с проблема с разделянето на зоните на влияние в този регион.
От само себе си се разбира, че целта на мащабните учения е и демонстрация на решимостта на армията да защити границите на своята страна. За това говорят и думите на президента Путин за повишаване на степента на бойна готовност на стратегическите ядрени сили в периода на Кримската криза. Това беше предупреждение към нашите „противници-партньори“, че сме готови да използваме и ядрено оръжие.
Но само предупреждение, не повече от това. Тъй като периодът за използване на ядрените сили се състои от няколко етапа и различни степени: демонстративно обявяване на това, демонстративно изстрелване на ракети без ядрен заряд, след това евентуално селективни удари по отделни обекти и т.н. И само ако това не помогне, то тогава може да започне пълномощабна ядрена размяна.
Тоест това не е като да са станали сутринта, да са били кисели и да тръгнат да се замерят с ракети. Не. Това е щателно подготвен процес.
Значи, не веднага се натиска червеното копче, има време да се спре?
Естествено. Навсякъде едни и същи идиоти работят в генщабовете и в правителствата. Ако допуснем, че избухне вулканът Йелоустоун, това няма да е добре и за Русия, макар че САЩ може напълно да загинат. А ако Русия изстреля срещу Америка целия си ядрен потенциал, то радиоактивните облаци ще надвиснат и над нас. Всички отлично разбират това. Но събитията във войната се развиват по своя логика.
Неотдавна американците прехвърлиха в Украйна свои армейски инструктори, бронирани автомобили и друга военна техника. Дали те са пристигнали, за да воюват с Русия?
Рискът от възникване на военен конфликт между Русия и САЩ в Украйна е висок. Бих казал дори – много висок. Причината е, че политическите цели на тази война не са постигнати от страна на днешните киевски власти и техните американски колеги. А политическата цел на тези сили е да вземат под контрол целия регион. А такъв контрол няма. Минските споразумения са само признание за военното поражение на Порошенко и американците от страна на Донецката и Луганската народна република. Нито повече, нито по-малко. А това означава, че САЩ задължително ще разпалват война по-нататък.
Кога ще стане тя? Може би след две седмици, след месец, може би след година. Но ако тази война не бъде разпалена в скоро време от Киев, то това ще означава, че там са признали окончателното си военно поражение, също както и в САЩ. Но вероятността от подобен сценарий не е голяма.
Имайки предвид факта, че Въоръжените сили на Украйна не притежават достатъчен морално-технически потенциал за това изобщо да провеждат каквито и да са бойни действия, то поражението им е предрешено. Следователно начало на бойни действия от украинската армия може да бъде осъществено, само ако те получат неофициални, но твърди гаранции, че в случай на тяхно поражение САЩ ще се намесят в конфликта с пряко участие на своите редовни войски.
Ако това се случи, естествено силите на опълчението /както в Русия наричат сепаратистите в Източна Украйна – бел.ред./ в сравнително къс срок ще бъдат разгромени. Тогава обаче Русия ще бъде изправена пред дилемата – или да признае поражението си там, или също да се намеси. Признаване на поражение за президента Путин и неговия екип означава смърт – политическа, а може би и физическа. Защото в такъв случай няма да има къде да избягат. Затова Русия ще бъде принудена да се намеси. И така в Украйна може да възникне огнено съприкосновение между армиите на Русия и САЩ.
А по-нататък всичко ще зависи от способността на политиците навреме да спрат най-лошото. Иначе ядреният конфликт ще е неизбежен. Защото руските въоръжени сили не са способни да водят бойни действия без употреба на оръжие за масово поразяване срещу армиите на НАТО. Съветският съюз можеше, но Русия не е в състояние. Тя дори трудно може да издържи един локален въоръжен конфликт. За нещо повече просто не й достигат войски и сили.
Затова и Оланд и Меркел се погрижиха да спрат войната в Украйна. Те разбраха, че ако не направят това, то театър на ядрената война ще стане Европа, а не САЩ.
Но нали при предишните военни конфликти със САЩ ни спасяваше ядреният паритет? Защо сега трябва да се страхуваме от това, че той няма да подейства?
Защото съществува понятие като логика на войната. И има ситуации, попадайки в които политиците вече не могат да приемат решения, различни от тези, които им диктува тази логика. Ако Киев отново започне война, то САЩ ще се окажат пред избор: или капитулация на американските креатури в Украйна, или военна намеса. Отговорът е очевиден: военна намеса. Положението при Русия ще е още по-остро: или поражение и падане на режима и след това крах на цялата страна, или намеса. И Русия също се намесва....
Не бива да се уповаваме на това, което е било преди. Въоръжените сили на СССР са превишавали възможностите на настоящата руска армия 30, или поне 20 пъти. Затова американците са се страхували не само от нашия ядрен потенциал, но и от въоръжени сили с общо предназначение.
Сега ситуацията е малко по-различна. Появи се изкушение за американците – да ни разгромят. Да започнат военни действия, а след това със силите на т.нар. бърз глобален удар да се постараят да неутрализират руските ядрени сили. И след това бързо да разгромят въоръжените сили на Русия със своите общовойскови групировки.
САЩ разчитат на победа в тази война. В момента те имат основания за такива надежди.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар