Снимка: Reuters, архив

Повече от 120 проститутки, работили в близост до американска военна база в Южна Корея, са се обърнали към съдебните власти, за да потърсят обезщетение от правителството, пише БиБиСи. Твърдят, че властите системно улеснявали работата им. А днес системата ги е оставила в бедност, защото са остарели.

Докато войските живеели в изградени гарнизони, множество малки и паянтови сгради образували импровизирани градчета около военните. Тези селища нощно време били огласяни от музика, светели и неонови надписи по бараките. Денем градчетата спели, възстановявали се от нощта.

Тази идилия сега е сцена на интригуващ правен спор. Повече от 120 проститутки днес са стари и бедни. Съдят не американските власти, а южнокорейските. Всяка иска компенсация от 10 хил. долара. По думите им правителството е улеснявало системно работата им, за да бъдат щастливи американските войници.

„Работихме цяла нощ. Това, което искаме, е правителството да признае, че сме били част от политиката му. Искаме и компенсация“, разказват част от тях. Техният аргумент не е, че правителството ги е принудило да проституират. Те твърдят, че правителството е изградило система от официални и задължителни прегледи на тяхното здраве, което го прави съучастник. Обеднелите проститутки твърдят, че властите са им организирали курсове по английски език и уроци по „западен етикет“.

Жените твърдят, че са били принудени да проституират заради бедността, в която са живеели. Кандидатствали за работа в разни барове и публични домове. По този начин жриците се превръщали в жертва на системата.

„През 1972 г. отидох в бюрото по труда и служител там ме помоли да седна. Погледна ме и ми каза, че има работа за мен, щели да ми осигурят място за спане и храна. Аз трябвало да си седя в стаята и да оставя всичко в ръцете на шефа си“, разказва една жена.

Проститутките твърдят, че имало мълчаливо одобрение на дейността им, тъй като е била нужна чужда валута за страната, а печеленето им се смятало за патриотичен акт.

„Приех работата, пристигнах на мястото. Веднага след като пристигнах, избягах. Собственикът на клуба обаче ме намери и ме продаде на друго заведение, там дойде и първият ми клиент“, разказва една от жените.

Казусът наистина е сложен. Южнокорейското правителство създало клиники, които заменят нелегалната мрежа от лекари, сред които и слабоквалифицирани служители, които се грижили за здравето на жените. Правителството не коментира случая, но твърдението на жените може лесно да бъде оспорено. Създаването на клиниките може да се тълкува не като улеснение на проституцията, а просто като опит да се защити здравето на жените.

През 1970 г. се появяват опасения, че Вашингтон ще изтегли войските си от Южна Корея.

„Мисля, че вината на Южна Корея е в това, че през 1970 г. корейски служители отиват в тези малки градове и се опитват да убедят жените да си сътрудничат с американците“, казва д-р Кати Муун, автор на „Секс между съюзници“.

Приоритетът бил да се запазят американците щастливи и да останат в Корея.

Основен приоритет на клиниките, твърди Муун, е да се пази здравето на американските войници, не на корейските жени. Затова медиците са били загрижени за здравето на проститутките. Грижили са се само за сексуалното им здраве.

Муун отбелязва, че по това време жените сами са взимали решение да проституират и положението не било като през Втората световна война, когато жените са били принудени да обслужват сексуално японските войски.

През 70-те години собствениците на баровете осигурявали всичко необходимо, за да бъдат клиентите им доволни – осигурявали грим и дрехи на момичетата, декорирали стаите им. Ако жените били болни, плащали за лечението им. Помагали в случай на смърт в семейството им.

В течение на годините обаче отношението на американските военни към проституцията се променило. Армията обявила война на възползващите се от проституцията войници. Правили се изненадващи проверки в баровете, за да се открият престъпващите закона.

И днес проституцията в Южна Корея е забранена, въпреки че съществува. Днес обаче държавата е богата и няма нужда от американските военни, които да подпомагат държавата чрез проституцията. Днес проституиращите момичета най-често са рускини или филипинки.

Въпреки просперитета обаче онези над 120 жени са бедни и са изправени на ръба на оцеляването. „Защо животът ми протече по този начин“, пита се една от тях.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase