На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“. Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г.Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран.
Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка.
Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена.
На 10 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България след 45 години тоталитарна система.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
131
Анонимен
преди 9 годинито по добре да не бяха започвали
130
Анонимен
преди 9 годиниВредните за обществото елементи,според партиините критерии редовно биваха интернирани по селата да чукат камъни.Това бяха предимно криминални типове,но имаше много хомосексуалисти и инакомислещи хора.1968г.в София се проведе младежки фестивал.Същата година започна "Пражката пролет".Шарен беше светът.Имаше много простотии, но това,че нямало шоколад,кола и банани са глупости.И въпреки забраните,всички слушахме западна музика.Хубаво,лошо вече е минало. Идеално общество няма.
129
Анонимен
преди 9 годиниИма голяма разлика в начина на живот през различните години.50те години са едно,60те друго,а 70те и 80те,съвсем друго нещо.Има разлики и в начина на живот в София,Пловдив Варна и малките населени места.През 60те и 70те години в София никой никого не е стригал,никой не е удрял печати.От време на време се правеха проверки в заведенията за адресна регистрация и месторабота.Ако имаш адресна регисрация и работа никой не те закача.