Имамът на джамията Ан Наср - Мимун Акишух, лично е познавал младежи, напуснали през последните години белгийското градче Вилворде край Брюксел, за да се влеят в редиците на джихадистите в Сирия.

Те посещавали неговата джамия в една от тихите улички на бившия промишлен квартал, запазил все още спомена как преди 17 години брутално бе затворен местният завод на "Рено". Според Акишух тези момчета са търсели начин да се реализират и място в обществото, пише Локлан Кармайкъл от Франс прес.

Съдбата им напомня тази на 325-те млади мюсюлмани от Белгия и на трите хиляди европейци, записали се в радикалните ислямистки милиции в Сирия и в Ирак.

"Познавам някои лично - идваха често в джамията, точно преди да заминат", обяснява за АФП Мимун Акишух в канцеларията на храма - сграда, скрита зад строените в редица работнически жилища.

Наред с Антверпен, разположен на север, Вилворде - фламандска община с 40-хилядно население, подслонила част от работниците имигранти, днес е сред основните центрове за вербуване на джихадисти в Белгия.

Седмина от 46-те обвиняеми, свързани със салафистката групичка "Шариа 4 Белгия" и съдени в Антверпен за "участие в терористична групировка", са родом от този град. На процеса присъстват само двама от тях - другите все още се бият в Сирия, а може да са загинали там.

За Ирак и Сирия са отпътували общо 27 жители на Вилворде, включително две млади момичета, посочва бургомистърът (кметът) Ханс Бонте. Според имама на джамията за там са заминали 20 души от близо петте хиляди мюсюлмански семейства в общината. "Става дума за младежи без образование и без работа, които имаха проблеми с правосъдието, с обществото или семействата си, бяха се занимавали с кражби или наркотици", твърди той.

"Свършен човек"

Мимун Акишух си спомня например за наркозависим младеж, на когото било трудно да се изживява като мюсюлманин във фламандското градче, макар и с мнозина мароканци сред населението.

"Ту се обличаше като западняците, ту с дълга национална носия. Искаше да се откаже от дрогата, но не знаеше как. Беше свършен човек", въздиша духовникът. Момчето водеше "джихад ал нафс" - лична битка срещу "лошите си навици", и бе открило надежда в религията, добавя настоятелят на мюсюлманския храм.

Според Акишух решаваща роля е изиграла ислямистката пропаганда. Той разказва за безбройните видеозаписи, разпространявани от подобни групи, които показват как джихадисти се разхождат с джипове и важничат, размахвайки оръжия.

Тази пропаганда разпространява схващането за "несправедливо отношение към мюсюлманите по света", така че някои "си представят нещата като на кино", обяснява той. Обаче "пропагандата не споменава за бомбите, за танковете, за мръсната война, в която убиват и тежко раняват хора".

Кметът Бонте също познава такива джихадисти. Според него някои младежи - или девойки, се превръщат в радикали за броени месеци. Необходими са "бързи действия" срещу вербовчиците, които гледат да изолират най-податливите, добавя той.

В началото някои родители се радват може би, че децата им не пият вече алкохол и започват да ходят в джамията, да учат арабски, да носят традиционни дрехи. Но това може да сочи, че се привързват към радикалния ислям, предупреждава Бонте.

Социалните работници, учителите, спортните треньори, приятелите на тези момчета и момичета не бива да остават безучастни, смята градоначалникът социалист. През май например полицията и социалните служби успяха да попречат на две тийнейджърки (14 и 15 г.) да хванат самолета за Сирия с прекачване в Турция.

Майката на местен младеж, приел исляма и вероятно заминал също за Сирия, не крие колко е отчаяна: "Усещах понякога, че е потиснат . . . Искаше му се да живее на ислямска земя. Децата ни са жертви, не са терористи. Терористи са водачите им".
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• джихад
• белгия
• Сирия